Каракачанов: Гоце Делчев беше българин по етнос и убеждение – като мнозинството от населението в Македония

С подобни думи и действия Пендаровски отново доказа, че някои политици в Скопие не са приключили с югокомунистическия похват да действат в ущърб на собствения си народ.

Делчев написа това на книжовен български език – до друг македонски деец Никола Малешевски, роден в Берово. С което и днес преподава урок по български език на онези, които се мъчат да разиграват нов езиков спор.

Делчев правеше обиколките си не само в Македония, но и в Одринска Тракия и в Родопите – защото Организацията бе македоно-одринска и не делеше българите от различните региони на поробеното отечество. А Делчев беше възприеман като втори Левски.

Делчев учеше в български екзархийски училища, в българско военно училище в София и преподаваше в български училища в Македония. Преподаваше български език и българска история.

И основно име на тази организация, според нейния първи устав, бе Български македоно-одрински революционни комитети – и уставът е писан от Гоце Делчев и Гьорче Петров, с това точно име, през 1896 г.

Ако Пендаровски въобще е прав за нещо, то е, че мнозина граждани на Северна Македония днес търсят късмета си другаде. Защото, заради политиката на поколения македонски управници през последните тридесет години след обявяването на независимост, днес Македония не може да предложи сигурен стандарт на живот. И както е тръгнало, не е далеч времето, когато тези политици май ще трябва да бранят интересите на славянското население в Македония, когато това население стане малцинство, а може би следващият президент е етнически албанец. Впрочем, както е известно, албанците нямат особени съмнения какъв беше етносът на Делчев и на македонските революционни дейци въобще.

Днешните неколцина политици в Скопие имат два пътя – продължаващо разцепление или стремеж за общо бъдеще в рамките на Европейския съюз. Уви, тези дни Пендаровски каза, че Македония може и да няма нужда от ЕС. И нямала обща история с България, а имала „споделена“ история. Това на практика означава, че македонският президент направи заявка за денонсиране на Договора за добросъседство. Излиза, че Самуил е споделен. Григор Пърличев, Марко Цепенков, Йордан Хаджиконстантинов - Джинот, Кузман Шапкарев, които се бореха за български черкви и училища и за откъсване от гръцкото духовно и политическо влияние, са споделени. И дейците от поколението на Делчев и след това явно също са споделени. А Паисий Хилендарски, също родом от Македония? А Неофит Рилски, авторът на първата българска граматика от Възраждането?

Македонският президент Стево Пендаровски преди време си позволи да сравни Делчев с днешните македонски граждани, които вземали българско гражданство. Сиреч, явно не защото са се сетили от бабите и дядовците си, че са българи, а защото искат да идат в Европа по икономически съображения. Та и Делчев явно с някакви користни съображения се е смятал за българин.

На днешната дата преди 117 години загина геройски Гоце Делчев. Край село Баница, Серско (днес в Гърция), Делчев влиза в сражение и губи живота си, без да дочака избухналото няколко месеца по-късно Илинденско-Преображенско въстание. Това написа във "Фейсбук" вицепремиерът, министър на отбраната и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов.

Но за тия, които ни делят и се мъчат да делят и костите на Делчев, самият той приживе написа: „Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, нямаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани…"

А най-верният показател какво всъщност желае народът на Македония е точно българското гражданство, което много македонци припознаха като свой път към Европа. За да получи такова гражданство, всеки първо намира документи за общото ни минало. Точно това е перспективата пред Македония днес – пътят към европейското бъдеще минава през искрен и честен прочит на общото ни минало.

Делчев доведе в организационната територия основните създатели на четническото движение – българските военни, родени в стара България, подофицер Михаил Апостолов (Попето) от Горна Диканя, Радомирско, подофицер Георги Георгиев (Марко Лерински) от Котел и фелдфебел Черньо Пеев, известен като Христо Чернопеев, от Дерманци, Ловешко.

Затова и тъжно е днес да се гледа как няколко политици в Скопие се опитват да направят обратното на това, което Делчев правеше – да разделят. За съжаление комунистическата власт в България и в Македония в годините непосредствено след Втората световна война правеше същото. А и след това не спря да идеологизира Делчев, преувеличавайки и преиначавайки неговите, прогресивни за времето си, социални възгледи.

Това беше един хубав повод, заедно с нашите братя от Северна Македония, както е според Договора за добросъседство, да отбележим заедно паметта на Делчев. Надявам се, причината това да не се случи не е нежеланието на политиците в Скопие, а коронавирусът.