Философ: Общество, подчинено само на логиката на пазара, е обречено на варварство

"Този ритъм на живот, който изглеждаше непоклатим, се оказва всъщност крехък и нестабилен. Като че ли много бързо сме забравили, че нашата форма на живот е съвсем крехка, случайна и временна", продължава Боян Манчев.

Странно е, когато един философ излъчва младост, провокира свежест и е отдаден страстно на театъра. Но не като звезда от сцената, а като вдъхновител с думите си. И смисълът им е далеч над среднодостъпната стойност на паразитизмите, с които е залят пазара на словото. Боян Манчев е мислител и новатор отвъд разбирането за безусловна мъдрост, дори извън собствената си харизматичност, красота и усет към съвършенството на детайла, с които сякаш е белязана неговата същност като творец.

Задачата, която си поставям, е по-скромна - да устоя във формата на мислене и поведение, в които вярвам". Отново просто и гениално, въпреки загробващия бекграунд, на който е почти обречено подобно верую. "Общество, подчинено само на логиката на пазара, е обречено на варварство: първият вирус ще го помете", коментира философът.

Затова, в света на хиперчудесата, още по-стряскащо звучи наблюдението му, че мощта на въображението е секнала в съвременната култура, погълната от критическа медитация. Затова трябва да се вслушаме в думите му за "преоткриване на самото съществуване като чудо". Просто и гениално, както всичко, което цивилизацията е "произвела" през вековете.

Ненапразно, проф. Миглена Николчина "товари" Манчев с мисията да впише в науката българска теория в световния обмен."Не мисля, че моята мисия е да бъда посредник на българската и световната теория. Във философските си занимания през последното десетилетие въведох понятието "устояване".

Относно ситуацията днес, той припомня пророческите думи на Достоевски: "Присънваше му се през време на болестта, че целият свят е осъден да бъде принесен в жертва на някаква странна, нечувана и невиждана смъртоносна епидемия, идваща от вътрешностите на Азия към Европа". Но нека не бързаме да говорим за пророчеството на Достоевски, защото става дума за алегория, въпреки че тя действително звучи пророчески, казва Манчев.

По думите му решение - но не като панацея, а като революционен знак за промяна, би могло да има, ако светът, в който живеем сега, е устроен другояче, по-справедливо и по-свободно.

Поводът за срещата е премиерата на "Новият атанор", първата книга от поредицата "Философска фантастика".

Убеден е, че извънредните условия, в които се намира светът, са шанс да мислим различно - тоест вероятно философски. А що се отнася до "професионалните" философи, то те трябва да спрат да "гледат философски на нещата". Философията трябва да излезе от пасивната си критическа позиция, за да си припомни задачата да бъде действена сила в света, обобщава Боян Манчев.