Църквата надви над щаба за борба с коронавируса!

(!!!)

… се заплаща солидно.

А вие си стойте вкъщи, губете пари, полудявайте. Миряните и поповете имат други планове за празниците, а и за ежедневието си. Те ще ходят да целуват икони, да се съберат, да се видят. Вие си стойте вкъщи…

А сега чети внимателно…

Гадното ми чувство за хумор ми нашепва, че българските попове като че ли инвестират в разпространението на коронавируса, защото и опелото за покойниците…

Та… да, аз те спасих, аз ще те затрия. Защо не?

Това е—вече сме Иран на Балканите; духовенството победи държавата; целият щаб за борба с коронавируса наведе глава пред БПЦ.

Аз се чудя: какъв е шансът след ВСЕКИ носител на вируса да бъде забърсвано, а не на неравни интервали, например? Математиката и логиката не са на страната на синода…

Всеки ден говорим за това, всеки ден БПЦ се прави на глуха и сляпа и чака да ни писне, да загубим интерес към темата и да ги оставим да си правят каквото си искат. Няма да го бъде!

Всяко нещо си има време и място. И трябва да приемете, че някои неща вече просто не са достатъчни.

Да речем: целува здрав, целува здрав, целува здрав, целува здрав, чакат, целува болен – ХОП!—веднага избърсват след него?

Ето ви паралелната реалност… тази, която важи за нас – останалите: „Над 70 глобени с по 5000 лева в София за разходка в парка“; „23-ма души с огромни глоби за разходка в Морската градина във Варна“.

Ето тук можете да го чуете и да го видите как се усмихва:

Защо пък мислите, че църквата е пенкилер и във всеки един момент ще е „спасение“ за българите? Защо не приемете, че всяко нещо се променя? Както Бог е предвидил и направил, ако щете.

Имах един съученик в началното училище, който ядеше бой от баща си на почивки. Той му казваше: „Аз съм те създал, аз ще те пречукам!“

Каза, че църквите ще са отворени, но ще забърсват иконите между целувачите.

Какво още няма да бъде променено? Коя друга традиция няма да бъде отменена от коронавируса? Сещате ли се?

Както вече написах: „Ситуацията е трудна и сега си проличава кой колко струва“. Поповете явно струват колкото струва търговията в храмовете им.

Митрополит Киприан се изяви като говорител на синода и каза, че от лъжичката никой не може да се зарази. Каза, че от „светото причастие никой не може да се зарази“. Точка.

Нямам думи.

По делата им ще ги познаете… както се казва в Библията.

Природата се мени, хората, времената, църквата и суперсилите, които ѝ се приписват.

Продаването на свещички, дами и господа. Търговията в храмовете няма да бъде отменена. Поповете ще направят още парички от търговия. Как ще се съгласят да им затворят търговските обекти? Никога!

Разбирате, че не само е невъзможно, но е и абсурдно. Какво е значението, че в някакъв си там момент ще бършат иконата, след като вече няколко човека ЕДИН СЛЕД ДРУГ са я целунали?!

Слушайте внимателно какви са мерките:

Това беше към всички онези, които повтарят мантрата, че църквата едно време била спасила българите и българщината. По време на турското робство – сещате се.

Това са им мерките. Уповават се.

… но в България църквата така или иначе не се асоциира с даване, а с вземане. Поповете го играят „посредник с Бог“, който прибира комисионна. Както и днес, както и утре.

(А аз се чудя за какво ни е щаб въобще… защо просто не се съберем всички на молитва? Може същото да направим и с армията – да я разпуснем; и полицията; и Парламента—всичко; просто ще се молим и уповаваме всеки ден. Трябва да свърши работа, нали?)

Журналистите попитаха генерала нещото, което е в умовете на всички ни: какво правим с лъжичката за причастие, която всеки „мирянин“ облизва—наредени на опашка. Ген. Мутафчийски каза, че очаква от синода да вземат мерки, както са обещали и да питаме тях какви са мерките. Питахме.

Църквите в Италия са затворени. По целия свят църквите и храмовете са затворени. Знаете ли коя е единствената отворена към миряните дейност, която не е спряна? Раздаването на храна и дрехи на бедните. Всичко друго е спряно в името на човешката безопасност. Но…

Във всеки друг случай ще приветствам духовенството да се опита да бъде опора на хората. Да речем – по време на война, по време на жестока финансова криза, в която хората губят къщите си, работата си, надеждата си, но НЕ и по време на пандемия, когато събирането в същата тази църква е опасно.

Днес имаше среща на ген. Мутафчийски и вицепремиера Томислав Дончев с представители на синода (извинявайте, но няма начин да нарека тая сбирщина „свети“). След срещата всички се зарадвахме, защото ген. Мутафчийски ни обясни, че няма да има служби в църквите. Прибързахме с радостта. Оказа се, че поповете са го метнали. Час по-късно разбрахме, че служби ще има, но ще се водят извън църквите (струпване на хора ще има, та ще има!) и същевременно църквите ще са отворени и който иска, може да влезе. Тоест тълпата ще си влезе, а на щаба просто са му хвърлили малко прах в очите с чисто празнодумие. Православно.

Защото, по същата логика, сега, ако отидеш на мисия в Ирак и ти връчат мускет от 1795 г., който се презарежда (ако много те бива!) за поне 20 секунди за единичен изстрел, и ти кажат: „Ето—през 18 век е помогнал на много хора, ще ти помогне и на теб! Успех!“… няма да се почувстваш много добре, нали? Защото терористите имат картечници, гранати, танкове, гранатомети. А ти… мускет и много здраве от началството.

И тук въобще не опира до това, че който иска да ходи, който не иска – да не ходи на църква. Защото тези, които са поискали, отишли са и са се заразили, ще излязат навън сред другите и ще сеят заразата. Извънредното положение ще се удължава и удължава. Ние ще си седим вкъщи и бавно ще полудяваме. Миряните и поповете ще си щъкат.

След като постоянно се говори за това, че храмовете трябва да бъдат затворени и че поведението на БПЦ е безотговорно и нахално, от щаба, по някаква странна причина, всеки път, когато стане дума за това, снишават глас, започват да мрънкат и да гледат гузно в земята. Смелостта и нахаканият им тон изчезват на секундата.