За Америка и саможертвата - готова ли е страната?

"Толкова силна поляризация в момент на криза при президент, който не проявява интерес към проверени от времето форми на управление, и проблемът с единството правят нещата още по-трудни", добавя той.

Novini.bg ви дава възможност да следите актуалните данни за смъртоносния коронавирус в реално време:

За повечето живи американци днес идеята за споделена национална саможертва е колективна абстракция, спомен, предаден от прародител или дошъл от книга или филм.

"Друго е да ядеш по-малко месо заради война или да работиш във фабрика, защото съпругът ти е в чужбина. Но освен това ти не можеш да се включиш в общност и това е по-трудно. Човек може да разчита на своя социален кръг, черква или училище. Всички тези неща са ни отнети в опит да предпазят хора", казва Спанбъргър.

"На онези, които имат любими хора в старческите домове, е казано да не ги посещават. Това става и вкъщи. Хората, които имат деца, се опитват да им обяснят защо не могат да ходят на училище, не могат да имат срещи на детски площадки, не могат да виждат приятелите си, не могат да виждат членове на своето семейство." Те жертват част от своите нужди, "за да не умрат други хора", казва тя.

"Това е нов момент", казва Джон Мичъм, историк и автор на "Душата на Америка". "Всъщност продължителната саможертва е нещо, за което не сме били молени да направим от Втората световна война", отбелязва Мичъм. "Имаше някаква постоянна бдителност по време на Студената война, която президентът Кенеди нарече "продължителната сумрачна война", но животът в страх от ядрена война е доста абстрактен, в сравнение с живота в страх от вирус и евентуалната икономическа депресия".

"Трябва да се върнем към епидемията от грип през 1918 г. Със сигурност сега сме във война. . . Във време на война трябва да правим жертви и аз благодаря на всички граждани в нашето Охайо за това, което правят и което не правят. Вие правите огромната разлика и тази разлика ще спаси живота" на хора. Що се отнася до цялата страна, американците са свикнали да виждат големи части от нея, разрушени от урагани, наводнения, горски пожари и снежни бури. Тогава обаче има период на възстановяване и обновление.

Вероятно милиони хора ще загубят работата си. Предприятия ще пуснат кепенците. Училищата са затворени. Ще умрат хиляди хора. Ръководители разпореждат на гражданите да стоят в изолация, за да бъде спрян маршът на вируса. Внезапно, в течение на няколко дни бе съживено предписанието на Джон Ф. Кенеди "попитай какво ти можеш да направиш за своята страна".

Въпреки че други предупреждават, че по-голямата част от страната ще бъде ударена с много нови случаи. В Конгреса някои говорят за единство, а други остро критикуват партийните си противници. В понеделник лидерът на мнозинството в Сената Мич МакКонъл, републиканец от Кентъки, хвърли изцяло върху демократите вината за бездействието на Конгреса. "Искането да бъде направено нещо става основание за атака и ние винаги сме с десет стъпки назад от постигането на големи законодателни споразумения", казва Джулиан Зилайзър, професор по история в Принстънския университет.

Да ти кажат да работиш от дома си една седмица прилича на работна ваканция. Да не можеш въобще да работиш една седмица е отчайващо, но накрая това евентуално ще се отплати. Но когато седмицата се превърне в месец и повече, как ще реагираме? "Обикновено облагаме с данъци по време на криза. Сега не го правим", казва Зилайзър. "Казваме на хората да се запасяват по време на криза. Сега не го правим. Казваме на хората да работят по време на криза. Сега не го правим. Така че това е море от промени. Работата е в това, че американците може би нямат избор", допълва той.

За мнозина изборът е личен и болезнен. Абигейл Спанбъргър, демократка от Вирджиния в Камарата на представителите, не може да се вижда със своите родители или роднини в обозримо бъдеще, защото вероятно е била изложена на вируса. Тя обаче възприема въздействието му по много други начини, които са далеч по-болезнени. "Мисля, че сме в началните етапи на осъзнаването какво представлява саможертвата", заявява Спанбъргър.

От времето на Втората световна война, когато хората са имали дажбени книжки с купони, които са им позволявали да се сдобият с месо, захар, масло, олио и бензин, когато е било ограничено купуването на автомобили, дърва за огрев и найлон, когато фабриките са преминали от производство на автомобили към направа на танкове, джипове и торпеда, когато мъжете са били мобилизирани, а жените доброволно са се включвали в военните дейности, когато цялата нация е била призована да се жертва за общото благо, пише БТА.

През Втората световна война имаше общ враг и обща цел при ясно очертани противници по света. Въпреки че президентът Доналд Тръмп понякога се опитваше да създаде усещането, че атакува коронавируса, той внезапно смени курса и в понеделник намекна, че ограниченията, които е наложил върху живота на американците, може да бъдат толкова краткосрочни, колкото лозунга му за "15 дни за забавяне на разпространението".

През ерата на гражданските права, на войните във Виетнам и в Персийския залив, 11 септември и финансовите кризи страдаха всички участващи, някои даже умираха, но не е имало призив за всеобща саможертва. Президентът Джордж У. Буш насърчаваше хората да купуват вещи след терористичните атаки, за могат да помогнат на икономиката - "патриотите в мола", както ги наричаха някои - преди войната да стане пълномащабна. Хора губеха своята работа и жилища през финансовата криза, но тогава нямаше повик за обществена реакция. Сега, с коронавируса, това като че ли е природно бедствие, станало на много места едновременно.

С бързото си разпространяване коронавирусът представлява за американците една Катрина за общественото здраве, която познава малко граници, въпреки че някои части на страната страдат много повече от други. Засега за мнозина саможертвите бяха прости неудобства. Няма ресторанти и кина. Може би трябва да се купи оборудване за физически упражнения, защото залата за фитнес е затворена. Или да оставиш отвън кашон от "Амазон" за 24 часа, за да си сигурен, че вирусът някак си няма да влезе вкъщи.

Ситуацията не е такава навсякъде в САЩ. Губернаторът на Охайо, републиканецът Майк Диуайн, бързо спря повечето от дейностите в щата и помоли за помощ местните жители. "Не сме се изправяли пред враг като този, пред който сме сега, от 102 години", каза наскоро Ди Уайн.

Това, което лидерите на нацията направят или не направят, ще определи посоката на пандемията и нейната смъртоносност. Но именно желанието на американците да се жертват ще е от по-голямо значение. "В края на краищата това представлява голям и тежък тест за нашето национално усещане за самите нас като изключителни, щедри и издръжливи", казва Мичъм. Може би ние сме всичките тези неща. Едно нещо е сигурно: "На път сме да разберем."

Тъй като от хората се иска да пожертват своята работа, образованието на децата си, възможността да общуват с роднини и приятели, продължава тя, са необходими дълбока съпричастност и нямаща паралел сила на безпокойствата по повод тези решения, "но ние не виждаме това, поне не от страна на нашата администрация".