Джамбазки за Македония в ЕС: Българският национален интерес налага да няма граница от Охрид до Черно море!

Въпреки всичко, най-накрая след години на застой, последвани от трескави и важни реформи, Албания и Македония бяха оценени и подкрепени. Това е от особено важно значение, като се вземе предвид шамара, който им беше нанесен през есента от иначе представящия се като проевропейски настроен френски президент Еманюел Макрон. Добрата новина е, че най-сетне тези две приятелски, а в случая с Македония и братски държави, поемат по един път, който неминуемо ще доведе до сближаване и просперитет.

Колкото и нескромно да звучи, смятам за редно именно тук да споменем заслугите на българската държава. След почти десетилетие на застой, Европейският съюз в крайна сметка реши да бъде по-активен в политиката на разширяване. Ако през деветдесетте и последващото го десетилетие имаше ясно изразен ентусиазъм относно разширяването на ЕС, то в последните 12 години в тази сфера се наблюдаваше една летаргия. Изключение прави разбира се присъединяването на Хърватска, което обаче беше по-скоро плод на историческа неизбежност, отколкото на някаква особено активна политика на ЕС в сферата на разширяването.

Македония не е северна, горна или долна. Македония е една и тя е братска, втора българска държава на Балканите. С такава позиция излиза българският представител в Европейския парламент и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки по повод новината, че Съветът по общи въпроси на ЕС вчера даде зелена светлина за откриване на преговорите за присъединяване на Македония и Албания към ЕС.

Нека правителството в Скопие, което и да е то, да не забравя - Договорът за добросъседство трябва да бъде спазван и работата на съвместната историческа комисия трябва да продължи. Стига това важно условие да бъде спазено, ще можем да се съсредоточим върху развитието на икономическите и инфраструктурните връзки, така нужни на двете ни държави. Нека е ясно, че няма да допуснем нито изопачаване и фалшифициране на общата ни история, нито продължаването на антибългарската коминтерновска, просръбска политика. Исторически парадокс е, че в момента от Скопие се пътува по-бързо до Белград, отколкото до София. Правителствата от двете страни на границата трябва да ускорят своите усилия по изграждане на транспортни връзки. Само така ще паднат изкуствените граници.

Отново повтарям и напомням - българският национален интерес налага да няма граница от Охрид до Черно море.

А сега по темата. Съветът по общи въпроси на ЕС (министрите по въпросите на ЕС), даде най-после зелена светлина за откриване на преговорите за присъединяване към ЕС с Македония и Албания на видеоконференция вчера. Споразумението все още трябва да бъде потвърдено и одобрено в писмена форма. Кога ще се случи това, все още не е ясно, въпреки че се очакваше да се случи в началото на май, на срещата на върха на Европейския Съвет в Загреб. Имайки предвид извънредните мерки свързани с пандемията, не е ясно кога точно ще се случи.

Без съмнение ЕК закъсня със своята реакция, без съмнение кризата показа по безпрецедентно остър начин „кривиците“ на сегашния съюз, които отдавна критикуваме - мекушавост, липса на бърза реакция и навременни решения, отказ да се поеме отговорност, страх в бюрокрацията, дезертьорство и прочее, и прочее, и прочее.

В своята позиция евродепутатът призовава също така тези, които доволно потриват ръце, че е дошъл моментът да се направи ревизия на ЕС, да не бързат с изводите.

Всички тези „кривици“ ще бъдат повод и обект на отделен разговор, който предстои. ЕС ще трябва да се промени и да се превърне в това, за което е замислен - повече от международна организация, по-малко от федерална държава и ние българите имаме интерес от това.

За страните, които тепърва ще започват преговори обаче трябва да е ясно, че това не е край, а начало. Амбициозните реформи във вътрешните въпроси не бива да спират, а от особено значение в случая на Македония е поддържането на добросъседски отношения. България ще продължава да подкрепя своите братя от другата страна на Гюешево, но трябва да бъде ясно, че няма да търпим връщане към отминалите времена и лошите навици.

Защото за нас е пределно ясно, че Македония не е северна, горна или долна. Македония е една и тя е братска, втора българска държава на Балканите.

Знам, че сега общественото внимание е съсредоточено другаде и едва ли някой ще се развълнува сериозно от темата, която поставям, но вярвам, че тя е важна за българския национален интерес. Рано или късно, когато преминат паниката и истерията, ще трябва отново да обърнем поглед към геополитическите процеси около нас и да се съсредоточим отново в защитата на българския национален интерес в братска Македония, заяви Джамбазки и допълни:

Истинският катализатор, ЕС да възобнови усилията си относно интеграцията на страните от Западните Балкани и по-специално отличниците сред тях, а именно Македония и Албания, беше българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Единната и последователна позиция на България, относно процеса на присъединяване на Албания и Македония, беше основната причина комисията на Жан Клод Юнкер да възобнови усилията си за диалог и провеждане на реформи в страните от Западните Балкани. С това България потвърди своята позиция на регионален лидер и постави интересите на съседите си по-високо от своите собствени. Това е и една от причините нашето председателство да бъде толкова високо оценено.

Нашият интерес е ЕС да се върне към изконната концепция „Европа на отечествата“.

Позволете ми едно кратко отклонение преди темата за братска Македония. Наблюдавам от няколко дни усиленото злорадство на чужда, външна пропаганда за това, че ЕС се е разпаднал. Нашият интерес не е ЕС да се разпада, а да се промени, да се реформира, да се върне към идеята, към концепцията „Европа на Отечествата“.

Процесът трябва да протече обаче под условието, че Договорът за добросъседство трябва да се спазва и да не се правят никакви опити за изопачаване и злоупотреби с общата ни история, подчертава Джамбазки, съобщиха от пресцентъра на ВМРО.