Синът на заразената с коронавирус от Карлово с емоционален разказ за майка си

Но вече не е така - започнаха пробождания в гърдите, лека кашлица... Засега всичко е нормално и се контролира добре, но майка ми е силно притеснена и това се отразява", продължи Мирослав.

"Aз лично взех решението да прибера майка ми от Англия, тъй като там не взеха никакви мерки за борба с разпространението на коронавируса, а тя е от най-уязвимите. Със сърдечно-съдово заболяване. Има операция, поставен байпас. И хронично заболяване на белите дробове. Затова реших да я прибера, даже малко закъснях.

"Аз трябва да остана под карантина до 3 април. Тогава ми изтича и отпуската. Аз си я бях удължил именно поради тази причина - да си остана вкъщи, докато майка ми е тук и докато мине карантинният период. Но с оглед на това как се чувствам, след карантината ще преценим дали да се върна на работа, или е желателно да остана още известно време изолиран. Готов съм да приема и това решение без никакви резерви. Зависи как ще протече болестта при мен, ако изобщо съм я прихванал.

"Ще ви помоля да не притеснявате майка ми. Аз говоря с нея през около час. Разбирате, че в тази ситуация телефоните ни не спират да звънят - както на нея, така и на мен. Дали от загриженост, дали заради клюката, хората постоянно звънят и искат някаква информация. Затова ви моля да не я притеснявате нея. Според последния ни разговор - майка ми беше много добре. Но с оглед на цялата помия, която се изля...

Изповед с цялата история около установяването на майка му като заразена с коронавирус, симптомите преди теста и тези след публичното огласяване на случая разкри Мирослав Близнаков - син на 59-годишната жена, приета в инфекциозното отделение на болницата в Карлово след завръщане от Лондон.

Лично аз се чувствам в прекрасно здраве. Но може и да съм само носител и да изкарам всичко на крак. Със сигурност ще трябва да ми се направят изследвания, преди да тръгна отново на работа. Защото, съгласете се, при нас рискът е доста голям, работим много хора на едно място и не може да се рискува", завърши военнослужещият.

На другият ден ден около обяд ми се обадиха от болницата: "Докарайте майка ви, защото трябва да е под наблюдение." Казах: "Добре де, защо изобщо я изписахте?" А те: "Господине, докарайте я." Питах пак: "Аз ли да я докарам? Сигурни ли сте, че трябва аз да я докарам?" А те: "Да, да, няма проблем." Пак казах "добре." Отново взехме предпазни мерки. Аз сложих маска, ръкавици, майка ми беше с маска.

След като я взех от летището, майка ми нямаше абсолютно никаква симптоматика. Чувстваше се прекрасно. Беше притеснена единствено, че самолетът е бил пълен. Всички са били с маски, разбира се. Прибрахме се в Карлово, изкъпахме се и си легнахме. Същата вечер тя ме събуди през нощта. Имаше висока температура. Беше около 38 градуса.

След около 40 минути дойде екип - може би от РЗИ-Пловдив, щом на линейката и е отнело толкова време. Линейката беше оборудвана с всички необходими предпазни мерки, служителите бяха екипирани. Качиха майка ми в линейката и я закарах в инфекциозното отделение в Карлово. Аз останах вкъщи. Към 2 часа майка ми ми позвъни и ми каза: "Ела да ми прибереш, нищо ми няма.". Питах я дали е сигурна, а тя: "Така ми казаха". Питах я пак, защото трябваше да изляза, за да я докарам, а мислех, че трябва да си стоя вкъщи. "Не, не, докторът каза да дойдеш да ме прибереш." Окей. Отидох, спрях пред отделението, майка ми слезе, качи се в колата, аз разговарях с доктора около минута, даде ми указания, че няма симптоматика за коронавирус, всичко е от стрес и умора. И това е. През това време ние не сме били контактни с абсолютно никой друг - подчертавам!

А след това отправи призив към съгражданите си и към всички: "Призовавам всички преди всичко да останат хора! Никой не е застрахован. Никой няма нужда от това нещо в момента. На всеки може да се случи и ще продължи да се случва. В нашата община конкретно доста хора се прибраха от чужбина. Ако всеки вземе мерките, които взех аз - да се отнася съвестно, да потърси органите при първите симптоми, независимо дали са минимални, ако всеки съвестно си спазва карантината, съм сигурен, че това нещо ще се тушира в зародиш. За съжаление, не съм сигурен, че това ще се случи. Но аз съм чист пред себе си, чист съм пред съгражданите ми. Каквото трябваше да направя, аз го направих."

Аз даже я помолих да не чете, защото се появява суперпротиворечива и невярна информация. И след като всичко това приключи, аз ще взема всички необходими мерки. Но след тези новини майка ми супер много се притесни и колкото и да даваше вид, че не обръща внимание, няма как да не ти пука - при положение, че са замесени семейството ни, жена ми, детето ми, бабата, абсолютно всички. Тя изключително много се притесни - да не им навреди. Симптомите се появиха след публичното разгласяване на случая от генерала по телевизията. Преди това ги нямаше, дори температурата, с която беше влязла, беше изчезнала.

Взех мерки преди това. Около седмица по-рано си пуснах платен отпуск с цел да огранича всякакви контакти. Дори само и само да не ме виждат, за да няма някакви спекулации. Семейството ми - жена ми замина да живее при родителите си предният ден преди прибирането на майка ми. Посрещнах я на летището на 20 март. Самолетът кацна в 9 без 15. От този час в този ден ние двамата не сме имали контакт с никой друг, освен с бърза медицинска помощ. Това е единственият контакт - визуален, пряк или както искате го наречете.

Казах й - дай ми декларацията, която попълнихме на летището. Там имаше указания. Действах според указанията. Обадих се на РЗИ-Пловдив. Обясних им случая, записаха всички данни. От там ме насочиха да се обадя на Спешна помощ. Направих и това. От там ме насочиха към нашата Бърза помощ. Дадоха ми указания.

Отидохме и я оставих пред инфекциозното отделение, аз дори не съм слизал от колата. Дори не изчаках да слязат да я вземат, тръгнах веднага - да не се създава напрежение, да ме виждат хората и да вземат да кажат, че съм навън. От този момент аз си стоя вкъщи под карантина, направил съм си сметката, запасил съм се с продукти от седмица по-рано, защото знаех какво ще последва, независимо дали майка ми е болна, или не. Аз трябваше да я оставя 14 дни вкъщи, а покрай нея, да остана и яз. Осъзнавах го. Та след онзи момент не си подавам дори носа навън. Аз живея в къща, но не излизам и на двора дори, за да няма излишно напрежение сред съседите", разказа Мирослав Близнаков.

След разгласяването за първи случай на заболяването в Карлово последваха много негативни коментари в социалните мрежи, разпространяват се и неистини в различни медии. Това кара Мирослав, който е военнослужещ в 61-ва Стрямска механизирана бригада, да направи тежък и много емоционален разказ за личната история в трудния за семейството момент. Направи го в 10-минутно интервю по телефона за KarlovoPress.