„Г-н Мутафчийски, не ви моля. Настоявам“

Публикуваме отвореното писмо на издателя Манол Пейков, което той разпространи чрез профила си във Facebook:

А що се отнася до нуждата от упование -- тази нужда всички я имаме. Повечето от нас я намират в прости и извечни неща. Като досега с природата, например, който в настоящия момент на крайна самоизолация има доказано изцелителна роля.

Всякакви преговори в случая са съвършено неуместни и демонстрират липса на елементарна държавническа отговорност. (За Хипократовата клетва дори няма да ви напомням.)

Всякакво забавяне на решителните и категорични мерки, необходими в случая, ще бъде признак на явна безотговорност към нашето общо бъдеще. И ще тежи на съвестта ви.

Г-н Мутафчийски, вие сте лекар. Хирург, При това добър и уважаван хирург, доколкото ми е известно.

Гледах с недоумение, граничещо с потрес, православната неделна литургия по Българската национална телевизия вчера сутринта.

Да, точно така. Няма дори и за миг да ви хрумне да преговаряте. А на мига ще го пратите на майната му (където в случая му е и мястото), ще си измиете старателно ръцете и ще влезете в операционната.

Дваж по-голямо стана недоумението ми, когато малко по-късно научих, че ген. Мутафчийски е поискал среща, за да "преговаря" с водачите от БПЦ.

Десетки, може би стотици хора от най-уязвимата от вируса група, които не спазват никакво разстояние помежду си и вземат комка с обща лъжичка.

Е, какво ще направите? Ще започнете ли преговаряте ли с висшия православен сановник?

Защото ако нещо стана до болка ясно при настоящата епидемия, то е, е всички сме много по-свързани и много по-взаимозависими, отколкото някога ни се е струвало.

И макар да смятам мерките по блокиране на пътищата в областните градове за непремерени, уважавам решението ви и надлежно го спазвам.

И не, недоумението ми не беше насочено към старейшините на Българската православна църква, които нееднократно са демонстрирали липса на елементарна отговорност към собственото си паство.

И то не само към участниците във въпросните ритуали. А към всички, които населяват тази страна, до последния човек.

Като човек, гражданин и работодател, който е загрижен за бъдещето на нацията.

Манол Пейков,
гражданин и работодател

На голяма част от служителите и работниците ми се налага да минават през тези КПП-та всяка сутрин и всяка вечер, понеже живеят в околните села. Това отнема м и н и м у м два часа на ден.

Насочена беше към вас, българските държавници, които позволяват това да се случва.

Настоявам н е з а б а в н о да наредите спиране на в с я к а к в и публични богослужения и сродни ритуали, свързани със събиране на повече от двама души на едно място.

Не ви моля. Настоявам.

Не съм сигурен колко дълго ще мога да осигурявам заплати на хората си при нивото на сегашния бизнес, г-н Мутафчийски. Не знам и какво точно ще ядем след два или три месеца след подобно затягане на нещата.

Но се опитвам да не мисля за това. Опитвам се да бъда отговорен към себе си и хората около мен, защото зная, че ситуацията е извънредна и че в моето положение се намират десетки хиляди други бизнеси в страната.

Плащам заплати на над 80 души. Още от началото на епидемията, броят на поръчките спадна над три пъти. Към момента нещата изглеждат още по-зле. При това бизнесът ми не е от най-засегнатите.

Пловдив, 23 март 2020 г.“

Представете си, че влизате в спешна операция и животът на пациента зависи от бързината и акуратността на вашите действия.

С единствената разлика, че не става дума за живота на един пациент, а на х и л я д и, а може би и стотици хиляди.

С уважение,

Само дето от няколко дни достъпа до парковете и планината ни е отказан. И дори да сме недоволни, дори да сме несъгласни с това ограничение, ние добре разбираме защо е необходимо. Преглъщаме недоволството си и го спазваме.

Т о ч н о такъв е случаят и сега.

Това е не просто неприемливо. Това е крайно безотговорно.

Уважаеми г-н Мутафчийски --

„Уважаеми г-н Мутафчийски,
уважаеми г-да от Националния щаб за борба с епидемията от коронавирус,
уважаеми г-да зад кормилото на съдбите на нацията в този труден за всички ни момент --

След като бяха въведени строги мерки, които, за да блокират разпространението на COVID-19, блокираха и живота във всички цивилизовани държави по света, една организация, по някаква причина, продължава да смята себе си за поставена над нещата…

В Пловдив, където живея, бяха изградени 18 КПП-та, които блокират всички входове и изходи на града. (Заради д в а регистрирани случая на КОВИД-19 на територията на града. А в някои от другите областни градове, също блокирани, към момента все още няма н и т о един случай.)

Зеленчуковата борса в Първенец, най-голямата в страната, е практически затворена. Това не се е случвало и в най-тежките кризи на прехода. Човекът от единствената отворена сергия обясни, че и той ще затвори утре, понеже вчера и днес на КПП-тата не са пуснали хората да идат да си засадят разсада от зеленчуци, поради което всички приготвени разсади ще останат непродадени, а продадените -- зян.

И на фона на всичко това, на всички тези небивали ограничения и лишения, на които се подлагаме, вие позволявате на някакви хора, при това от най-рисковата група, да се събират на големи групи и да изпълняват (важни за тях) ритуали, като практически престъпват в с и ч к и правила, спомагащи за ограничаване на заразата!

И не, изразът "религиозни свободи" няма място в този разговор. Защото тези свободи (които дълбоко уважавам) по никакъв начин и при никакви обстоятелства не включват свободата на в р е д и ш на човешкото здраве (при това, макар да ми е тъжно да го кажа -- съвсем съзнателно).

И точно в този момент се появява в целия си блясък някой от дълбокопочитаемите ни митрополити и настоява да не си дезинфекцирате ръцете преди операцията, понеже пациентът е вярващ човек и е дълбоко уверен, че Господ няма да позволи той да получи сепсис.

Макар редовно да гълчите журналистите за лекомислените им въпроси по повод епидемията от КОВИД-19 (често съвсем основателно), не съм съвсем сигурен, че си давате ясна сметка на какво са подложени гражданите и бизнесите в България в този труден момент.

Не мисля, че е нужно да ви припомням случая с Пациентка 31 в Южна Корея, която зарази хиляди хора след посещение на две служби в мегацърквата "Шинчеонджи" и благодарение на която овладяната (към онзи момент) епидемия в страната се развихри отново.

Още от началото на кризата, доста преди създаването на Националния опперативен щаб, образовам всички хора около себе си за спасителната необходимост от социално дистанциране и им обяснявам защо това е е д и н с т в е н о т о ни оръжие срещу вируса в момента. И защо е от вопиюща необходимост да правим свръхусилия, за да пазим най-уязвимите групи: възрастните и хората с хронични заболявания.