Любо Огнянов: През последния месец Румен Радев прави грешка след грешка

До тези хора ли иска да се подреди президентът? Това ли е за него народът? 500 нихилисти, които са готови да оплюят Левски с оправданието, че оплюват властта? През последния месец Румен Радев прави грешка след грешка. И всяка следваща е по-голяма от предишната. Паникьосан от изтеклите записи, президентът явно си внуши, че нападението е най-добрата защита. Колко любопитно обаче ще се получи, ако това не са единствените записи. Но това времето ще покаже.

На 19 февруари България почeтe 147 години от смъртта на най-великия българин, превърнал се в символ на свободата. Със своята безкористна саможертва в името на идеала да живеем в чиста и свята република, след 500-годишно робство, Васил Левски завинаги зае най-високото място в пантеона на българските герои. Това написа журналистът, анализатор и водещ Любо Огнянов във "Фейсбук".

В деня, в който всички трябва да замълчим и да се поклоним пред величието на Левски. Що за низост и долнопробна мерзост е да се дереш с политически лозунги в деня на Апостола? Румен Радев поведе именно това шествие, в което имаше хора, които опорочиха преклонението пред Левски. Както се казва - покажи ми приятелите си, да ти кажа кой си. Един от участниците се лута вече 30 години по улиците на София с викове „Оставка” и „Да живее Тангра”.

Едно истинско оживяло жълто паве, тази карикатура на протестърските среди, призова още в началото на демонстрацията Румен Радев да обяви военно положение. В шествието набиваше крак и една гнила ябълка от правосъдната система, посочена преди години от френския посланик. Изгонена позорно, завехналата ябълка сега се опитва на крилете на протестите да се промуши отново в храма на Темида. В шествието имаше и фенове на Гошо. Ама не Гошо от Почивка, а от Видин. Групичка кресливи псевдовъзрожденци, чийто лидер носи прякора Копейкин. Както се казва, Христос беше продаден за 30 сребърника, защо тази тълпа от 300 копейки да не продадат Левски.

Казват, че да си удариш главата в ръба на масата се случва веднъж. Ако я удариш втори път, значи не си си научил урока. Но ако я удариш трети път, значи си или късоглед или кръгъл глупак. Оправдавайки партийните освирквания пред паметта на Апостола от жълто-червените протестъри, Румен Радев отблъсна умерените българи. За които Левски е свята икона. Чиято памет не трябва да бъде поругавана с партийна пропаганда. Преди три години два милиона българи повярваха, че Румен Радев е символ на промяната. Той обаче не научи основния си урок.

Може би Румен Радев трябва да си припомни какво се случи с Елена Йончева. Агресивната кампания на европейските избори, площадната риторика, махленското поведение коства загубата на БСП. При това в разгара на Апартаментгейт. Днес Елена Йончева е бледа сянка, лутаща се в коридорите на Европарламента, просейки опрощение за искания й имунитет по обвинение в пране на пари. Другото острие, Мая Манолова катастрофира няколко месеца по-късно. Отново залагайки на агресивната кампания, сипейки обвинения в корупция, приемайки ролята на крива щанга на розово-либералната десница, клякайки пред тези, които я освиркваха преди години.

Нещо подобно видяхме и на 19 февруари, когато тишината на преклонението беше раздрана от освирквания и дюдюкания. Замислете се. В София - паметникът на Апостола на свободата е прекалено малък и скромен в сравнение с неговия подвиг. Левски всъщност показа на всички, че една поробена държава може да вдигне главата си отново и гордо да погледне в бъдещето. За сметка на това в нашата столица има огромен монумент на Съветската армия. За някои чугунени глави обаче паметникът с калашниците на съветските войници и целуващите ги партизани е по-близък. Затова на 9 септември пазят дълбока тишина, когато там се поднасят венци. И подвикват и дюдюкат на паметника на Апостола на свободата.

Сам на върха, така, както е бил и сам на бесилото, в онова мразовито утро в покрайнините на София. Няма да се спирам подробно на историческия парадокс, че българинът, подписал смъртната му присъда Иванчо Хаджипенчович, след Освобождението става депутат. Но като че ли този факт издава онази нагаждаческа пристрастеност на някои псевдобългари, които се пробват да се присламчват до паметта на героя. И покрай неговия подвиг да издигнат своята нищожност на пиедестала в новото време.