Президентски фарсове в сапунен сериал без край...

„На знаковата за българската демокрация дата 4-ти февруари, българският президент направи груба демонстрация на погазване на демократичния морал и парламентарния модел на страната ни.

Затова днес отново трябва да си спомним думите на Левски: „Свобода! И всекиму - своето“.

Оценяваме действията на президента като директен призив за промяна на конституционния ред и заявка за налагане на едноличен авторитарен режим.

Това е битката за дясното и за бъдещето ни!

В интерес на истината единствено с ясна политическа позиция за обръщението на Румен Радев излезе новосформираната партия КОД с председател д-р Петър Москов. Което само доказва, че трябва да започнем да обръщаме повече внимание на извънпарламентарния политически живот и да го поставяме във фокуса на общественото внимание, защото в някои от тези партии наистина има рационални идеи и позиции. Ето част от декларацията на партията:

В обръщението си Радев за пореден път открито ерозира евроатлантическия избор на българския народ, с което подложи на риск националния ни интерес, в служба на същите господари, на които го беше продал и неговият предшественик Георги Първанов.

Днес е сигурно, че Радев не може да бъде фигурата, претендираща да е морален маркер на нацията. Нека си спомним, че Радев присъства в президентството заради намесата на чужда държава, която яхна политическата активност на българите по брутален начин.

Опитът на Радев да превърне популистката си безпомощност и арогантност в национално верую се превръща в стил на поведение, който е опасен за парламентаризма и за републиканския дух, ръководещ модерната българска държава. Призивът на президента за игнориране на дясното и лявото цели рушенето на демокрацията и правовата държава и осигурява благодатна среда за кражби и беззакония.

Още в момента, в който избра военния парад в Москва, пред почитта към жертвите на комунизма, президентът Радев загуби правото да говори от името на българския народ. За човек, останал сплескан в решетката на руския политически калъп, претенцията за обединител на нацията е безпочвена и недостижима.

С отричането на демократичното и партийното представителство, Радев не само погази Конституцията на България, но и се противопостави на парламентарната република. Никога досега в новата българска история не се сме сблъсквали с толкова брутален и груб опит за промяна на устройството на страната, какъвто демонстрира действащият президент.

Убедени сме, че решението на тежките проблеми и възстановяването към нормалността не е във връщането към социалистическите експерименти и авторитарните еднолични режими, а в изграждането на силно дясно консервативно политическо обединение, което да наложи смислен дневен ред.

Защо повечето от българските парламентарно представени партии, освен ГЕРБ и донякъде ДПС, се „снишиха” по повод на обръщението на българския президент преди дни, в което той обяви, че снемал доверието си от легитимно избраното ни правителство? Толкова незначителен ли е наистина за политиците, изпратени от гласуващите българи в Народното събрание, този иначе символичен акт от страна на също така законно избрания държавен глава.

В най-новото ни летоброене има поне три случая, в които действащи президенти тръгнаха срещу изпълнителната власт и не свършиха добре. Най-емблематичен в това отношение е примерът с първия демократично избран български президент Желю Желев / 1990 – 1997 г./. Много от сините строители на демокрацията до днес винят Желю Желев за свиканата от него публична пресконференция, влязла в историята като т.нар. "Боянски ливади" през 1992 г..Тогава той открито критикува действията на кабинета по онова време, председателстван от Филип Димитров. Резултатите бяха повече от печални – СДС се „залюспи”, а малко по-късно сините не подкрепиха Желев за втори мандат. После Петър Стоянов скочи срещу премиера Иван Костов и... „разлюспването” продължи до шушка.

Години по-късно последваха отново ялови и безсмислени подскоци на президенти срещу действащи премиери като тези на Георги Първанов срещу Сергей Станишев, на Росен Плевнелиев срещу Пламен Орешарски, та чак до днес, когато Румен Радев „сне доверието си от Борисов”. Не че преди това Борисов му го е давал, както сам уместно отбеляза, но нейсе.

Изводът от тези президенски водевили по нашите георгафски ширини сочи само едно – че никой от държавните ни глави не успя да роди своя читава политическа партия. Това е добре да се припомня постоянно заради евентуални продължаващи нездрави мераци в тази посока.

Или пък мълчанието им е безсилие да заемат достойна позиция. Много въпроси възникнаха след като Радев на 4-ти февруари официално и открито оповести войната, която тлееше отдавна по много фронтове между двамата властници. Каква е конкретната причина за лютия разрив, вероятно скоро или пък някога ще разберем. Засега от популистките приказки на президента, който винаги говори с песимизъм и негативизъм за всичко в държавата сякаш утре или най-късно вдруги ден всички ще измрем, нищо не се разбра за конкретната причина.

Разбира се, че президентът няма никакво право да се меси в изпълнителната власт и да дава постоянно акъл дори, когато не му го искат. За опитите му да гази основният ни закон партиите гузно си трайкат, вместо да дадат мощен отпор. Иначе в политически аспект за пореден път наблюдаваме как някой не чете историята и затова повтаря грубо нейните грешки. Поради което закономерно се получава фарс.

Според нападнатия от засада негов опонент - премиера Бойко Борисов, късото съединение между двамата, е продукт на ядовете на първия с прокуратурата. Защото обвинението се опитва да повдигне завесата отново относно дейностите на ген. Радев отпреди да стане президент. Знаете вече, че КПКОНПИ се произнесе, че нямало нарушения от страна на Радев, че бил назначил някогашното си гадже, настояща съпруга, за пиар във ВВС и прочее битовизми, популярни като чиста шуробаджанащина. Сега обаче обвинителите пак се усъмниха, че по време на порверката от комисията, й е оказван натиск от страна на известния летец върху други негови колеги с много звезди по пагоните. Заради тази семейно-битова драма пуснаха в публичното пространство някакви „свидетелства, записи или СРС-та”, за които се започна друг, нов сериал и...така до края на света.