Какво се крие зад снемането на доверието към кабинета?

24.07.2014 г. , оставка на кабинета "Орешарски" - Почти година по-късно, след масовите протести и гражданското недоволство, Пламен Орешарски подава оставка като премиер.

30.12.1992 г., оставка на правителството - Четири месеца по-късно кабинетът на Филип Димитров пада.

Ето епизодите от съвременната ни история след демократичните промени, в които има разрив в отношенията между президент и министър-председател.

14.06.2013 г, изборът за шеф на ДАНС - През 2013 г. президентът Росен Плевнелиев свали кредита си на доверие към кабинета Орешарски заради избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и призова Народното събрание незабавно да преразгледа решението си за назначението.

30.08.1992 г., "Боянски ливади" - През 1992 г. президентът Желю Желев свиква пресконференция на поляната пред резиденция Бояна, на която остро критикува правителството, че е обявило война на медиите, синдикатите, църквата, президентството и извънпарламентарните политически формации. Този епизод по-късно е наречен "Боянски ливади".

4.02.1997 г., върнат мандат. Точно на днешния ден през 1997 г., след оставката на кабинета на Жан Виденов, масови протести и барикади в столицата, номинираният от БСП за премиер Николай Добрев връща на президента Петър Стоянов проучвателния мандат. Изборите след това са спечелени от ОДС и премиер става Иван Костов.

Терминът "снемане на доверието от правителството" използва за първи път президентът Росен Плевнелиев през 2013 г. След над 400 дни на протести срещу кабинета Орешарски, правителството пада, но след като ДПС оттегля подкрепата си за Орешарски.

Професор Александър Маринов вижда призив в изявлението на президента Радев. „Този призив е съвсем нормален, когато нямаме вода, нямаме въздух, боклуци ни зариват, нямаме здравеопазване нормално, в края на краищата това е въпрос на самосъхранение. Защо да отричаме очевидните факти, нали все пак някой трябва да носи отговорност. Според професор Маринов изявлението на президента е цялостна оценка за работата на правителството и официално скъсване на отношенията с изпълнителната власт.

Според Плевнелиев мотивите на президента Румен Радев са лични, а не институционални и изявлението може да провокира нестабилност заради реформите на валутния борд за влизането в еврозоната. „В моя случай беше така, когато на мен ми беше много трудно и много тежко, имах много повече проблеми с прокуратурата, ДАНС и медийните империи, комисия по импийчмънт, въпреки това не съм си позволил да изгоря всички мостове и когато хвърляха камъни, не съм ги хвърлял обратно и не съм действал от лични мотиви“, заяви Росен Плевнелиев.

Според политолога доц. Даниел Смилов изявлението на президента е поредна ескалация в междуинституционалното противопоставяне, но напрежението през 1997 г. и 2013 г. е било доста по-остро. "След този ход президентът Радев няма много други ходове. Свързвам реакцията на президента с действията на прокуратурата и с възможното стартиране на импийчмънт“, каза Смилов.