Има ли смисъл в обръщането на левове в евро?

Има ли смисъл в обръщането на левовите влогове в евро? Застрашени ли са спестяванията ни при влизането на България в чакалнята на еврозоната през април, както е планирано?

Притесненията и страховете на хората заради преживяното през 1997 година и хиперинфлацията и загубата на спестявания, са обясними, посочи Тошев.

Тихомир Тошев отбеляза още, че през последните няколко години недвижимите имоти като инвестиционен инструмент са хит за българите с по-големи спестявания.

Той се позова и на опита на Литва и Естония, които са направили същия преход от фиксиран курс към евро, при запазване на курса от валутния борд.

„Голяма част от спестяванията – от тези вече над 55 милиарда, са малки депозити под 5 хиляди лева. На масовия българин спестяванията му са под 5 хиляди лева. В малка част от българите са големите спестявания – сумите, които са сериозни и може да се понесе сериозна загуба, ако има бъдеща промяна на този курс“, коментира Тошев.

„Засега вероятността този курс да бъде променен, е минимална, но чисто технически я има“, поясни консултантът. „Технически може това да се случи – някоя от страните да поиска да влезем при друг курс, но от друга страна имаме заявка от страна на управляващите, че по-скоро ще се откажем от влизането и преминаването към еврото, отколкото да променят курса.“

„Ние сме в механизъм на валутен борд вече повече от 20 години и сега, когато взимаме решение да направим следващата стъпка – да преминем към еврото, имаме твърдото убеждение на управляващите, на гуверньора на БНБ, че отказването от националната валута и преминаването към еврото ще стане при този курс, който е приет и работи вече повече от 20 години в страната“, каза в предаването "Преди всички" по БНР кредитният консултант Тихомир Тошев.

Повечето от тези инвестиционни инструменти не работят в кратък срок и ако в следващите година-две парите ще ви трябват, по-добре не ги правете, съветва Тихомир Тошев. „Парите, които ще ни трябват скоро, ще ни излезе някакъв наложителен разход в семейния бюджет, по-добре наистина да си останат в банковия депозит. Там са на разположение. Да, не носят доходност, да, инфлацията яде малко от тях, но когато ще ги похарчим след 3, 5 до 8 месеца – това е най-добрият вариант, защото достъпът до тях е много бърз.“

С драстичното падане на лихвите губим част от спестяванията си от това, че не ги управляваме достатъчно правилно, посочи още кредитният консултант. „Вариантите са много и различни. Проблемът е, че масовият българин остава скептичен към всякакви други варианти.“

Сигурността от гарантираните 100 000 евро за банковите влогове и дори минималната лихва по депозитите успокояват хората и те не поглеждат към инструменти като взаимните фондове, допълнителното пенсионно осигуряване и здравните застраховки с инвестиционен характер например, наблюдават експертите. Тихомир Тошев уточни, че все пак интересът към тези финансови инструменти расте и малко по малко повече хора се престрашават да опитат и тези допълнителни възможности, които биха могли да носят по-голяма доходност, за да съхранят парите си спрямо инфлацията.