ЕАЦС: Комунистическата партия и нейният наследник не поискаха прошка от българското общество

В новата българска история 1 февруари 1945 г. ще остане като денят, в който са изпълнени най-масовите смъртни присъди. Цялата дейност на „народния съд” обаче далеч надхвърля присъдите, произнесени и изпълнени на 1 срещу 2 февруари 1945 г.

Жертвите на комунизма обаче не получиха необходимото внимание и признание – не само загиналите, но и оцелелите, както и техните близки.

„Народният съд” е създаден и функционира в нарушение на действащата по това време Търновска конституция. Неслучайно след краха на тоталитарната комунистическа система в България Върховният съд отмени присъдите, издадени от Първи и втори върховни състави, като незаконосъобразни. Отделно Върховният съд отмени десетки други присъди, издадени в страната на същото основание.

Днес, 1 февруари, е Денят за почит и възпоменание на жертвите на тоталитарния комунистически режим. Този ден не е избран случайно за възпоменание на жертвите – на 1 февруари 1945 г. са произнесени смъртните присъди от Първи и Втори върховни състави на „народния съд” срещу регентите, министрите, царските съветници, висши военни и срещу народните представители от 25-то Обикновено Народно събрание и изпълнени веднага, защото са издадени без право на обжалване, се казва в позиция на Евро-атлантическия център за сигурност. Това се казва в позиция на Евро-атлантическия център за сигурност.

Ето и пълния текст:
Дейността на „народния съд”, одобрен от партиите в ОФ, но инспириран и направляван от Москва от Георги Димитров, съветския гражданин по това време, е началото на политическото „правосъдие” в България, с което комунистическият режим се разправя с политическия, военния, стопански и интелектуален елит на България по най-брутален начин, с неоправдан реваншизъм, жестокост и мъст.

И тази печална истина е факт, защото комунистическата партия и нейният наследник не се покаяха, не поискаха прошка от българското общество. В началото на прехода те говориха с половин уста за „деформации” и „грешки”, а днес някои от техните наследници не се колебаят нагло да заяват, че „народният съд” бил „необходимо и неизбежно правосъдие”.
Затова днес, когато отдаваме почит на жертвите на тоталитарната комунистическа диктатура, ние отдаваме почит на хората, които платиха най-висока цена за свободата, на която се радваме днес.

Макар и българското общество да не получи правосъдие за комунистическите престъпления, младите поколения българи, дори и с голямо закъснение, вече ще изучават тоталитарния период в часовете по история и вече няма да са толкова лесна мишена на опитите за манипулиране на историята, които днес са неразделна част от хибридните атаки срещу България. Поклон пред жертвите на комунизма!

Създадени са общо 13 върховни съдебни състава и 125 обикновени състава в страната. При подготовката на съдебната разправа близо 30 000 души са арестувани, като над 10 000 от тях са подсъдими. „Народеният съд” издава общо 9550 присъди в 135 съдебни процеса. На смърт са осъдени общо 2730 души, а 305 получават доживотен затвор. Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди провеждането на съдебните процеси. Конфискувани са над 200 предприятия, както и огромен брой недвижими имоти и вещи. Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.
Целта не е правосъдие, а унищожаване на българския елит, задача, която българските комунисти успяват да постигнат. Само за сравнение в Германия пред Нюрнбергския военен трибунал, съдил нацистките военнопрестъпници, са изправени общо 24 обвиняеми, от които на смърт са осъдени 12 от подсъдимите, 7 са осъдени на различни срокове затвор и 4-ма оправдани (1 обвиняем се самоубива преди началото на делото).