"Разликите в яркостта между "вълните" на тези небесни дюни може да са свързани със съществуването на аналогични колебания в потока частици, падащи на земята от космоса или в разпределението на атомите кислород в атмосферата на планетата", каза проф. Мина Палмрот от Хелзинкския университет.
Финландски астрономи-любители заснеха нова форма на полярно сияние, което наподобява слоести облаци или пясъчни дюни, съобщи ТАСС.
Съществуването им вероятно е свързано с височинни атмосферни вълни, съобщи в сряда пресслужбата на Хелзинкския университет, позовавайки се на публикация в сп. "Ей Джи Ю Адвансис".
Благодарение на това разположение на силовите линии, заредените частици, които обичайно не попадат в атмосферата, свободно проникват в нея на полюсите, сблъскват се с молекули азот и кислород и това предизвиква синьо-зелените светлини, които наричаме северно или полярно сияние.
Палмрот и колегите й са открили още един тип сияние, след като към тях се обърнали за помощ няколко астрономи-любители. Те забелязали неколкократно в нощното небе над Финландия светлини, които не спадали към категорията на полярните сияния и на виолетовите дъги.
През последните години фотографи-любители, които помагат на НАСА да изучава тези феномени, започнаха да говорят за поява на нов тип сияние в арктическото небе. Преди година тези сияния, наподобяващи виолетова дъга, бяха внимателно изследвани от учените. Те откриха, че сиянието е породено от уникална комбинация от процеси, свързани с активността на Слънцето и движението на потока йони в земната атмосфера.
Северното сияние е резултат от въздействието на магнитосферата на Земята и слънчевия вятър - потока плазма и заредени частици, които Слънцето излъчва в космоса. Тези частици се движат заедно със силовите линии на магнитното поле на планетата, "стъпило" на двата полюса на Земята, предава БТА.
Учените и любителите обединили усилия и започнали наблюдения. Снимки от различни точки позволили на учените да установят, че светлините възникват в горните слоеве на мезосферата на височина около 100 км. Тази част на атмосферата почти не е изследвана и затова физиците не могат да определят кое точно поражда полярните дюни, казва Палмрот.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)