Платихме над 1,5 млн. за обезщетения на затворници

Над 1,5 млн. лв. обезщетения са платени от хазната през 2019 година по дела за нарушени човешки права и бавно правосъдие. Това показват данните на Министерството на правосъдието, предоставени на „Монитор“.

Затворникът рецидивист от Сандански Д. С. в жалба до затворническите власти обвини надзирателите от бобовдолския затвор, че са му откраднали часовник за 1500 лева. Жалбата е от началото на май 2019 година: „Надзирателите редовно ни вадят от килиите и ни тарашат вещите. По-ценните неща си ги прибират. На мен ми изчезна часовник за 1500 лева. На други също изчезват редовно ценни вещи“, пише в жалбата си Д. С. На 2 май 2014 година около 17 часа на ул. „Борис Сарафов“ в Сандански неколкократният „клиент“ на бобовдолския затвор пребива съгражданина си И. М., като го оставя в безсъзнание на улицата. Съдебният лекар установява тежка черепно-мозъчна травма с опасност за живота и общо разтройство на здравето.

Кореспонденцията между претенциозния затворник и прокуратурата няма край и се превръща в истински административен тормоз. Държавните обвинители нямат право да игнорират стотиците жалби и по закон са длъжни да разгледат всяка една, да извършат необходимата проверка и да отговорят, независимо колко е абсурдна. Това изисква огромен обем от работа, още повече че недоволният затворник обжалвал след това и пред висшестоящите прокуратури - апелативна и ВКП. Въпреки, че при нито един от сигналите не са открити нарушения, авторът им не спирал да се жалва.

На територията на Русе няма затвор, но са известни няколко случая задържани да искат обезщетения заради недобри условия в ареста. Преди няколко години арестант поиска 10 000 лева, тъй като в килията бил с трима души и не разполагал с минималните 4 квадратни метра пространство, колкото му се полагат. Освен това не бил доволен от хигиенните условия и понякога са налагало да ползва пластмасови шишета за физиологични нужди. Съдът обаче реши, че неудобствата на задържания могат да се компенсират с 250 лева.

Осъденият на доживотен затвор като поръчител на убийство бивш великотърновски бизнесмен и хотелиер Георги Вълев осъди прокуратурата. Жалбата на доживотника бе заради приложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” във връзка с повдигнатото му обвинение за палеж, по което впоследствие е оправдан. Заради което той поиска да му бъде присъдено обезщетение от 500 хил. лв. Съдът обаче уважи иска му в доста символичен размер и от 500-те хиляди му присъди само 500 лв. Според мотивите на Темида мярката за неотклонение на Вълев е била наложена не само за едно, а и за седемте повдигнати му обвинения. Липсват обективни данни, от които да се направи ясно разграничение за отражението на отделните обвинения върху психиката на ищеца и здравословното му състояние, посочват магистратите. Освен този съдебен иск Вълев води и доста други дела срещу държавни институции или отделни лица. Исковете са основно за нарушаване на човешките и гражданските му права. Сред тях повечето са за лоши хигиенни и санитарно-битови условия в затворите и килиите: общи и мръсни тоалетни, лоши съкилийници, нездравословна и мазна храна, несъобразена с личните им хранителни навици на свобода, както и отказ на затворническите власти да ги изпратят на прегледи и лечение в цивилни болнични заведения извън решетките.

При друг случай, пак отпреди няколко години, арестант се оплака от липсата на чаршафи в килията. Даденото му одеяло не било достатъчно, а и освен това ходенето до тоалетната ставало само по три пъти на ден. Това налагало в килията да се използват пластмасови бутилки. Недоволният поиска обезщетение в размер на 30 000 лева, но съдът постанови да получи едва 150 лева. Преди десетина години пък арестант осъди държавата освен заради лоши хигиенни условия и заради това, че няма обособени помещения за пушачи и непушачи. Самият той не пушел и димът допълнително му създавал дискомфорт. Поиска 10 000 лева, но съдът определи обезщетение от 1000 лева.

Проверката се извършва от Инспектората на ВСС, а министърът на правосъдието се произнася по основателността на заявлението”, уточняват от ведомството. Отделно пак за миналата година по дела срещу България в Европейския съд по правата по човека в Страсбург са изплатени общо 459 446 евро, които са равни 898 600 лв. И двата вида дела пък обичайно се водят от пандизчии, които се жалват от дълги арести или лоши битови условия зад решетките.

Според статистиката на правосъдното министерство новообразувани дела от съдилищата в страната по жалби от лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, общо за 2018 – 2019 г. са 1160 броя. Пак по данни на ведомството най-често пандизчиите се жалят от вреди, причинени им от затворническата администрация или държавата. Последният пример е обитател на бургаския затвор, който счупи всички рекорди по жалби. За една година той е изпратил 500 сигнала до всички възможни прокуратури. Това прави средно по 2 жалби през всеки работен ден. Затворникът упорито се жалвал от всевъзможни неща, които не му харесват в килията, а и извън нея. Един път се оплаквал, че му сервират малки порции и не може да се нахрани друг път - че възглавницата, на която спи, не му е удобна, защото е прекалено твърда, после - че се чувствал некомфортно от лоши миризми, от които му прилошавало. Списъкът с абсурдните му писания и просби за помощ от прокуратурата няма край. Сред купищата с налудничави жалби има и оплакване от асортимента, който се предлага в затворническата лафка - бил прекалено беден. След като изразил недоволство от всички битовизми зад решетките, пандизчията отворил нова страница и започнал да пише жалби и срещу надзирателите, които според него го гледали лошо и с особено неприятни погледи.

Според статистиката през 2019 г. ведомството е сключило 259 споразумения за бавно правосъдие, по които са изплатени 620 200 лв. Споразуменията са по реда на Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт. По нея се разглеждат заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.