"Галъп": 2/3 от българите смятат, че за водната криза са виновни институциите

835 души са интервюирани „лице в лице“, с двустепенна, гнездова извадка, на случаен принцип. Максималната допустима статистическа грешка: ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.

Българите виждат сериозна вина в институциите за водната криза. На този фон обществото възприема искането за вот на недоверие по темите като водоснабдяване, качество на въздуха и т.н. като справедливо.

Все пак, към момента на изследване (9 – 17 януари) кризата още е в развитие. По всичко личи, че тя ще бъде в развитие още дълго време, така че тепърва ще се изяснява структурата на масовите нагласи.

Данните са още едно доказателство за бавния ход на привикване с пазарните реалности у нас. Същият въпрос беше зададен и през март 2018 г. около сагата с ЧЕЗ. Данните бяха почти идентични.

Между електоратите на различните партии почти няма разлика в отговорите. Само при привържениците на управляващите са малко по-високи дяловете на отговори от типа „природата е виновна“.

Явно, абстрактното желание за промяна доминира, но когато става дума конкретно за нови парламентарни избори, няма отчетливо мнозинство. Инстинкт срещу властта се усеща, но перспективата за предсрочни избори явно отблъсква.

В средата на януари 41% искат оставка и смяна на правителството, а 34% – не. Останалите се затрудняват. Когато обаче въпросът е конкретно за предсрочни парламентарни избори, 35% искат, но 40% не искат. Останалите се затрудняват да отговорят. Дяловете са в близки стойности и се движат така от месеци.

Две трети по-скоро предпочитат, по принцип, дружествата за т.нар. комунални услуги да са държавни, 14% смятат, че е по-добре да са частни. При електората на десните партии картината е малко по-нюансирана, но и там преобладават онези, които предпочитат публична собственост.

За сравнение, след „Апартаментгейт“ през пролетта дяловете на искащи оставка бяха подобни на сегашните – 42%, които искат, и 33%, които не искат. Предсрочни избори пък тогава искаха 40%, срещу 38%, които не искаха. Оказва се, че тогава ситуацията е била сходна и като че ли дори малко по-тревожна в обществен план за настоящото управление.

Изводите са от януарското изследване от почти тридесетгодишната, ежемесечна, независима изследователска програма, представителна за пълнолетното население на страната – която стои в основата на Политическия и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“.

Категорично, хората и институциите, а не климатът и природата, са виновни за кризисната ситуация в Перник, според българите. Помолени да избират само една между опции (които могат и заедно да са верни), 12% избират, че по-близо до тяхното мнение е опцията „Водната криза е последствие от промени в природата и климата“. 69% обаче се определят по-близо до варианта „Водната криза е последствие от дейността на хората и институциите“. 15% предпочитат опцията „Не съм достатъчно запознат с този въпрос“, а 4% се затрудняват да отговорят.

Най-общо желание за смяна на правителството преобладава, макар и не с много, но когато стане дума по-конкретно за предсрочни избори, надделява неохотата. Отново проличава предубеждението на българите спрямо частната собственост – обществото ни, по традиция, предпочита, най-общо казано, държавна собственост на т.нар. дружества за комунални услуги, като водоснабдяване, електроснабдяване и т.н.

При тази ситуация 47% намират искането на вот на недоверие по такива теми за справедливо, а 27% са на обратното мнение. Останалите се затрудняват да отговорят. Единствените, които рязко контрастират на общия фон, са привържениците на управляващите партии.