Шефът на "Национална лотария" Димитър Ганев: Законът дава право да се избира по кой от двата алтернативни варианта да се плаща такса

„Ако се търсят пари за спорта, ето им ги парите“, завърши Димитър Ганев, изпълнителен директор на „Националната лотария”.

„Ние имаме лиценз за 10 години, имаме един 5-годишен и един 10 години и мисля, че от 10 – годишния остават 6 години. Де факто държавата иска да ни прекрати“, обясни изпълнителният директор на „Националната лотария”.

По думите му законопроектът ще даде много сериозен тласък на спорта в България.

„Има ли начин тези 250 млн. лева да се платят? - запитаха водещите на НОВА. „Не!" - категорично отговори Димитър Ганев.

В Закона за хазарта, чл. 30, ал. 3 има формулирани два начина за плащане на държавната такса.

„Мога да ви дам един пример. Преди да се появим ние Тотото прави приходи на годишна база под 5 млн. лв. от билети, а в момента прави 50 млн. по моя неофициална информация. Тоест това е благодарение на това, че ние инвестирахме, за да научим хората какво е това, какъв е този продукт, да покажем хората, които печелят. Това е бизнес модел, който се основава на доверието. За да може той да работи, трябва всичко да бъде прозрачно и да бъде пред камерите. За целта какво направихме – в рамките на седем години подписахме договор с най – голямата компания за производство на билети. Билетите се произвеждат в Америка, Канада и Англия“, разказа той.

„Може ли да говорим с конкретни числа?“, попита той и обясни: „Национална лотария“ е платила за миналата година държавна такса в размер на 70 млн. лв. Тотото е платило 40. Говоря за такса плюс отчисленията за спорта. Говоря за такса плюс отчисленията за спорта. Ако тези 40 млн. влизаха в Министерството на спорта и с тях се правят страхотни неща, защо Валери Симеонов и групата му народни представители не предложат нашите 70 млн. лв. вместо да влизат в държавния бюджет, да влязат в Министерството на спорта и тогава всички спортни федерации могат да черпят от три пъти по-голям бюджет. Едно! Второ - общо с останалите данъци „Национална лотария“ за миналата година е платила 100 млн. лв. Тези 100 млн. лв. ... „Национална лотария“ не е освободена от ДДС. Примерно плащайки за реклама, ние плащаме с ДДС, но тъй като не сме регистрирани по ДДС, нашето ДДС директно влиза в държавния бюджет. Това са върху рекламата, върху комисионните, за абсолютно всякакви разходи, които правим ДДС – то отива директно в държавния бюджет. И аз всъщност не мога да разбера толкова ли е богата държавата, за да си позволи да загуби едни 100 млн. лв., които в Тотото е доказано, че няма. Няма да се върне Тотото в този пазар. И всъщност само и само ... да се наруши Конституцията... Не ми се струва реалистично, не мога да разбера защо се прави и какви са мотивите“.

„Ние отделяме доста средства, но нека да коментираме директно. Тотото в момента отделя пари за спорта, но тотото имаше монопол в тези игри – 50, 60 години. 2011 година аз и екипа ми решаваме, че е интересно да се правят билети. Проверяваме какво се случва в България, защото като деца си спомняме, че имаше едни чичковци, които влизаха в ресторантите и продаваха билети – оказа се, че Държавната лотария е фалирала, тъй като никой не си купува билети в нашата държава и лицензът е прехвърлен на Българския спорен тотализатор. Установяваме, че Българският спортен тотализатор не прави нищо по развитие на този сегмент. Никой в България не знае какво е лотариен билет. Решаваме, че ще започнем да се занимаваме с този бизнес. Лично съм опитвал да обяснявам и предлагам на различни търговци как да продават лотария и те казваха тези хартийки никой няма да ви ги иска“, каза Ганев.

„Ние смятаме, че в България има доста компетентни юристи, които ще обяснят, че това ще бъде в нарушение на Конституцията. Надяваме се да има някой, който ще сезира Конституционния съд. Ние вече сме сезирали Европейската комисия. Смятаме, че ще се намесят. Между другото чакаме от Световната лотарийна асоциация, на която сме член, от Европейската лотарийна асоциация и от нашите чуждестранни партньори също да ни подкрепят, въпреки че ни е много трудно да обясним какво смятат да правят в нашата държава. Такъв прецедент няма – един бизнес да е направен частен и след това да се връща към държавен монопол, ние го наричаме национализация. Защо? Защото ни вземат най – големия актив. Най-големият актив и на нас и на Нова телевизия са нашите лицензи. Без тях ние не можем да работим“, каза той.

„Преди една година ние спечелихме концесията в Молдова. Там има абсолютен държавен монопол – държавата оперира, но чрез нас, ние сме концесионер и за 15 години имаме билети, спортни залози и числови игри – на земята и в интернет”, съобщи изпълнителният директор на „Националната лотария”.

Втората идея на Симеонов е продажбата на всякакви талони, билети и други средства за организиране на лотарийни игри да се извършва само в лицензирани обекти. „Желанието е да се ограничи масовата продажба навсякъде", уточни той.
Третото, което се включва в този законопроект е ограничение на продажба на лотарийни билети, талони и прочее в радиус по-малко от 300 метра от учебни заведения, детски градини, университети. „Останалата част от закона регламентира етапите, през които трябва да бъде реализирано прекратяването на лицензите на тези фирми, които в момента имат такива и гарантирането на изплащането на печалбите", обясни още Валери Симеонов.

Законът дава право да се избира и съответно дава право на Комисията по хазарта да извърши санкция на избрания от нас метод. Тоест в нашите правила Комисията по хазарта утвърждава всеки път. Ние имаме 50 билета. Във всеки един билет ясно и точно Комисията по хазарта е определила, че ние плащаме такси и комисионни в размер на 20% направени залози и изплатени печалби. Има го за всеки конкретен билет. Произнасяла се е Комисията по хазарта за всеки конкретен билет. Работим така от 5 години. В тези 5 години поне 6 или 7 пъти сме проверявани от всякакви институции“.

Предложението на Симеонов е за забраната за извършване на лотарийни игри от частни фирми. „Редно е това да бъде държавен монопол, както е в много държави от ЕС. Тогава е гарантирано, че част от печалбите, ще отиват в спортен тотализатор и за спортни цели. За здравето на нацията. Нещо, което в момента не е факт. Частните организатори на лотарийни игри нямат никакви задължения по досега действащите сервилни за тях закони", каза още Симеонов.

Припомняме ви, че те гласят лотариите да се контролират само от държавата. Миналата седмица в кулоарите на парламента министърът на финансите Владислав Горанов съобщи, че предложението на Симеонов се подкрепя от премиера Бойко Борисов и министъра на спорта Красен Кралев.

Единият – по-голяма основа, по-малка ставка, другият е по-малка основа, по-голяма ставка. Нашите юристи и счетоводители, разглеждайки двата алтернативни според тях варианта, прецениха, че за да можем да си позволим да изплащаме по–високи печалби на потребителите като процент от печалбата, е по-добре да изберем варианта, според който плащаме такса върху по-малка основа и да плащаме по-висока ставка.

Изпълнителният директор на „Националната лотария” Димитър Ганев коментира в сутрешния блок на Нова телевизия „Здравей, България“ промените в Закона за хазарта, които са предложени от Валери Симеонов, лидер на НФСБ и съпредседател на „Обединените патриоти“. Според него в Закона за хазарта, чл. 30, ал. 3 има формулирани два начина за плащане на държавната такса и така се дава право да се избира по кой от двата алтернативни варианта да се плаща държавната такса.

В студиото на „Здравей, България” изпълнителният директор на „Националната лотария” Димитър Ганев коментира, че от това, което казва Валери Симеонов разбира единствено, че той няма никакви познания в материята. „Което може би е нормално. Той не е длъжен да познава всеки бизнес в страната, но може би непознаването на Конституцията е зле, тъй като принципите на Конституцията са за свобода на търговията, на бизнеса, на частната инициатива и забрана на монополите. Изрично в Конституцията пише къде държавата може да прави монопол и хазартът не е в тази област.

Във връзка със сигнал от декември месец 2019 година за данъците и че бюджетът е пропуснал да събере около 250 млн. лв. от частните лотарии, защото те плащат занижена такса, Димитър Ганев обясни: „Данъци в хазарта няма. Има държавна такса и се определя по Закона за хазарта.

На въпрос как се е стигнало тогава до твърдението, че едни 250 млн. лв. е можело да са в бюджета, но не са, Ганев отговори, че не иска да коментира конкурентна фирма, която има някакви конкурентни претенции спрямо наш партньор. „Дори не мисля, че е спрямо Лотарията, те имат към един от нашите съдружници някакви претенции към него“.

На въпрос може ли това да се вземе, Ганев отговори: „Аз ще ви дам един много прост пример, който е свързан с вашия бизнес. Вие като нас зависите от лиценз. Ако ви вземат лиценза, спирате да излъчвате. Същото се отнася за нас. БНТ се финансира с държавни пари, скъпа е, затова дайте да спрем частните телевизии и хората ще отидат да гледат БНТ и рекламодателите ще финансират. Смятате ли, че ще отидат да гледат БНТ или ще отидат в интернет? Няма. Ако на нас ни отнемат лиценза и спре по този начин да се финансират тези игри, хората ще продължат да играят, хората ще продължат да ползват продукт, за който никой не прави нищо за него, който Тотото, имайки монопола си 50 – 60 години не го е развило, а в това време в Америка този бизнес расте от 70 години, в Европа расте от 50 години“.

Основният пример, който Валери Симеонов дава се нарича Австрийска лотария. Австрийска лотария ... нейният собственик обаче е частна компания. Всеки може да отвори интернет и да го провери. Такава е ситуацията и в Англия – частна компания, Италия – две частни компании, Гърция - частна компания, Турция - частна компания, американска компания току що спечели концесията. Знаете много добре, че държавните неща не са особено развити", заяви Ганев.

Относно това дали има връзка това с войните с бившите съдружници, той обясни, че не може да прави връзка. „Считаме, че не би трябвало да има. Държавата е отделен регулатор. Аз смятам, че в България хазарта е много добре регулиран и много добре проверяван и контролиран. От там нататък не считам, че една промяна в закона ще доведе до нещо по – добро. Само ще ви дам пример: В интернет България има 11 лиценза. Де факто това е един от може би най-конкурентните пазари в Европа на онлайн хазарта. Де факто, ако ние не работим ... Мога да ви дам пример, че миналата година имаме по-малко приходи от предходни години, поради факта, че интернет се развива изключително бързо. Не считаме по никакъв начин... Ще се наруши Конституцията“, каза той.