„Източници на грешки е човешкият фактор. Можем да го подменим, но той ще е вечен. Не всеки лекар има високо ниво на знание“, коментира проф. Овчаров и даде за пример един млад лекар, съпоставен на негов колега с 30 годишен стаж.
По думите му трябва да бъде създадена култура на безопасността в лечебното заведение. Предимствата на безопасността са над финансови, изтъкна лекторът.
„Да пропуснеш рак е много тежък случай, случващ се при ренгенолозите. Установено е, че в зрителното поле една част от възприятието може да изчезне. Проблеми на системата – тук може да се постигне много. Оптимизиране на системата ще доведе до съществено намаляване на грешките“, убеден е проф. Овчаров.
„Няма смисъл да се наказва лекар за грешка, защото може да допусне нови или ако е невинен, а са му преписали грешка. По-добре би било да се подобри системата, вместо да се наказва персонала. Медицинска грешка оказва силно негативно и емоционално въздействие върху лекарите. Грешки има дори в най-добрите болници“, каза още той.
„Няма ясна дефиниция за лекарска грешка. Има над 11 000 генетични болести и лекарят не може да ги разпознае. Всеки организъм е различен и пациентът реагира към лекарствените продукти индивидуално. Медицинската грешка е предотвратим негативен ефект, който може да бъде забелязан или вреден за пациента. Някои грешки са коствали живота на милиони хора“, припомни проф. д-р Владимир Овчаров и даде пример с кръвопускането.
През живота си ние правим хиляди грешки. Лекарите ежедневно в практиката си взимат много решения. Човешкото тяло е много сложно. Не е срамота да кажеш, че си допуснал грешка, ние така се учим. Това е начинът. Това заяви академик проф. д-р Владимир Овчаров по време на семинара „Лекарска грешка или неблагоприятен изход от лечение?“ в Правец, предаде репортер на Novini.bg.
Според учените тази практика е довела до смъртта на 6 милиона души в Европа. Изследване от 2016 в САЩ показва, че лекарските грешки са третата водеща причина за смъртност. „Грешките могат да възникнат и от много привидно дребни причини – дефектно оборудване, липсващ контакт с пациента, погрешно интерпретиране на симптомите на заболяването и т.н.“, обясни той.
Той заяви, че небрежността на един лекар е престъпление. Лекарските грешки могат да се дължат и на комбиниран фактор. „Всяка година милиони пациенти стават жертва на неправилни медицински практики. Някои пациенти се инвалидизират. Много малко се знае и за уврежданията в извънболничната помощ. Всеки лекар може да бъде неточен в диагностиката си. Лекарят, който казва, че никога не е допускал грешка – лъже. Има грешки на познанието. Лекарят е човек и има чувства и усещания. Пациент, миришещ на алкохол или мръсен, може да отблъсне лекаря, дори да го отврати. Това също може да доведе до грешки“, коментира академикът.
5 декември 2025 г. в 09:08 ч.
)