Силата на крехкостта в „Четене и живот” от Цветан Тодоров

Неиздаваният до момента сборник от големия френско-български интелектуалец събира текстове, писани в рамките на 30 години.

Андре Конт-Спонвил

Едва ли има друг писател, философ и есеист, тясно обвързан с нашата епоха и опитващ се да я обясни с толкова проникващ и широк, критичен и тоничен, информиран и смирен поглед като Цветан Тодоров.

Настоящият сборник няма да утеши за загубата онези, които го обичаха, но ще помогне на всички ни да живеем малко по-добре или поне не толкова зле, а това е всичко, което можем да искаме от една книга.”

За политиката в театъра и театърът в политиката, за умението да гледаме, слушаме и четем – „Четене и живот” е нещо повече от литература, нещо повече от философия. Това са думи завещание; думи, произнесени с безкрайна любов към човека във всичките му проявления.

За разлика от мнозина други, по-известни от него, Цветан не беше нито дърдорко, нито фокусник. Той беше кротко непримирим, про­зорлив интелектуалец, скромен учен, изследовател енциклопедист и педагог („превеждач“, казваше той), хуманист без илюзии, гражданин на света, умерен и взи­скателен. Затова е толкова важно да го четем: това ни прави по-умни, по-скромни, по-нюансирани, по-точни – по-осъзнаващи сложността на света и трагичността на нашата участ.

На български език за пръв път се появява издаденият посмъртно „Четене и живот” (превод на Валентина Бояджиева) сборник с многолики „текстове по повод“ на крайно различни теми – за писатели и художници като Ромен Гари, Сюзан Зонтаг и Жорж Жакло, на които „възпитаникът на Просвещението” се възхищава, страници за история и геополитика, разсъждения за морала или хуманитарните науки.

С тези думи, произнесени на глас отново в последните дни на живота на Тодоров, докато диктува съдържанието на папката „Книги/Живот” на неговите близки, българо-френският интелектуалец остава верен на желанието си да „преминава границите – не непременно да ги премахва, а по-скоро да накара териториите, които те разделят, да се съприкосновават.”