Ето как хора от цяла България се обединиха, за да построят най-високия храм у нас

„Всички се възхищаваха и се чудеха как става на това недостъпно място, всичко на гръб, самари на коне. Радваха се хората и всеки с каквото можеше помагаше”, разказва Пейо.

„Всеки един вече, който е донесъл камък, съм го снимал. Дори тези, които са носели камъни и мен ме е нямало, са ми оставяли с бележки от кого е. Камъни се донесоха от много места, не само от България – от Алпите, Мусала”, допълва Петко.

„Да загубиш детето си е едно от най-страшните неща. Времето не лекува, болката си остава. Ако не се мобилизираш да правиш нещо, ти си загубен”, разказа пред бТВ Петко Илиев.

В каузата се включват доброволно стотици хора от цяла България.

За 9 дни храмът е и изрисуван. Така на 27 октомври 2018 г. той отваря врати. Освещава го пловдивският митрополит. Храмът винаги е с отворени врати, а на това високо място днес се правят сватби и кръщенета.

Камък по камък, ден след ден храмът е построен.

Няколко месеца след трагедията Петко намира сили да трансформира болката си в добрина. Започват първите копки за най-високо разположения храм в България, на няколко метра от хижа „Рай” в Стара планина.

През 2003 г. лавина отнема живота на сина му в Стара планина. Петко обаче успява да трансформира страданието си. От загубата му се ражда място, което да лекува стотици човешки души, изпитали болка като неговата.

Рамо до рамо с Петко Илиев през годините на построяването на храма е и Милена Стойкова, която работи по създаването на документален филм за храма.

„Българинът има голямо сърце и душа. Всеки един човек, който е идвал там, има нещо с душата си. Бяхме си разпределили работата по райони. Имаше отговорници за Русе, Пловдив, Пазарджик, които да търсят спонсори и хора, които да помагат и работата тръгна. Иво Танев занесе на гърба си каменния кръст, който тежи около 40 кг”, разказа още Петко Илиев.

Хора от цяла България се обединиха, за да построят най-високия храм в страната ни - "Св. Св. Николай и Пантелеймон". Святото място е изградено в памет на загиналите алпинисти и туристи в централната част на Стара планина. Негов вдъхновител е Петко Илиев от Сопот.

До завършването на святото място изминават цели 15 години. Мястото е трудно проходимо. До там се стига само пеша или на кон. Всички материали за храма са изнесени на конете на Пейо, който по това време работи към хижа „Рай”. Зарежда я с провизии и е водач на планински преходи с коне.