Защо страни от Третия свят са по-добре от нас?

„Е… не е същото“, си мисли някой. „Не е като да засадиш дърво. Кой ще те глобява, ако засадиш дърво? Липсва инициатива просто…“

… а може ли да ти хрумне, че ще те глобят, ако изчистиш речното корито?

А България се присъедини към отбелязването на световния ден на прехраната (има такъв – на 16 октомври е). Извинявайте, но това е като Северна Корея да чества Световния ден на свободата на словото.

Ето ви сега и подробностите:

Недей да правиш нищо, че да не зèме да стане нещо…

Та на Христо Христов му писна да чака държавата да си свърши работата и сам се хвана да изчисти речното корито в село Лозево, Шуменско.

А, кой е най-потърпевш? Най-бедните и най-уязвимите. По традиция. Знаете ли кой досега никога не е бил нито уязвим, нито потърпевш? Господин депутата. Нито веднъж!

Ако кажете на карачите на влака: „направете нещо“, те ще ви отговорят: „пà, направѝли сме!“, и доволно ще ви тикнат поправката под носа. „Допълненията“ ще ви ги спестят.

Ако не те е страх да не зèме да стане нещо, де.

Гневът беше в грешна посока. Вярната е тази:

Законотворецът я е свършил като кучето на нивата. Даряването на храна в България е ужасно и скъпо. Правилно разбрахте – вместо да е обратното, излиза скъпо да дариш.

И затова… Недей да правиш нищо, че да не зèме да стане нещо…

И тук се връщаме на онова, с което започнахме: Недей да правиш нищо, че да не зèме да стане нещо…

Както видяхте: и даряването на храна излиза скъпо.

Така ли? А…

Това означава още едно преопаковане, което коства допълнителен труд и средства и (дръж се здраво!) излиза по-скъпо на търговеца, отколкото е данъчното му облекчение.

… обаче всичко това отприщи вълна от гняв, която пак беше в грешна посока. А не е зле да използваме случая, за да погледнем, да повдигнем килима и да видим къде е сметено из*каното и откъде мирише. В тоя ред на мисли – благодарим ви, че спретнахте тая тъпотия, та ни подсетихте за един проблем в държавата. Не го правете повече, де, има и други начини.

Това са мързеливи и неграмотни решения, взети сякаш от чистачките в кафето на Парламента, в почивката между две раздумки. Работници с капацитета на българския законотворец, сложени в една частна фирма, ще изхвърчат оттам преди да се опомнят. За съжаление – „работодателят“ на Господин депутата не може да го стигне, че да му потърси сметка. Ех… Ако само управлението на една държава беше важно като управлението на една фирма… а?

Ако питате „тия, дето карат влака“ за даряването на храна, те ще ви кажат: „о-о-о-о, я си проверете нещата, има данъчни облекчения, има инициатива, има всичко, какво повече искате?“ – и, ако не сте запознати с подробностите, ще ви затапят, нали? Подробностите обаче са грозни – Законът за данъчното облекчение беше променен, факт. Но как? Дарявайки храна, получаваш данъчно облекчение. Това го „слагат на витрината“ на реформите и се фукат с него. В текста обаче има една подробност: производителите и търговците на храни трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да сложат етикет или друга маркировка, която да не може да се разлепва и маха, на която да пише „Дарение, не подлежи на продажба“, но също така маркировката не трябва да поврежда етикета със съдържанието на стоката. Тогава и само тогава – ако това условие е изпълнено, стоката се освобождава от ДДС.

В едни държави, които сме свикнали да възприемаме като… хм— да кажем „недостатъчно развити“, имат практики, които ни превъзхождат: като например: Македония забранява найлоновите торбички от 2021 г., супермаркетите в Тайланд спряха да използват найлонови торбички, а село в Индия празнува раждането на всяко момиче със засаждането на 111 дървета – посадили над 350 000 дървета вече. Във втория пример имаме по-локална, не централна държавна инициатива. Но държавата НЕ ПРЕЧИ. За да сведем нещата до още по-локално и персонализирано ниво (тоест: личният пример) – Човек в Индия е засаждал по едно дърво всеки ден в продължение на 35 години. Вече е създал гора, по-голяма от Сентръл Парк в Ню Йорк.

В резултат: преди да влезе „великата“ поправка в Закона, в България от Хранителната банка се събират по 290 тона храна годишно. „Е-ха-а-а“, вероятно си казва някой… Да, ама не, защото – за сравнение – в същата тази България се ИЗХВЪРЛЯТ по 670 ХИЛЯДИ тона храна годишно. Така че – дарената беше капка в морето. Но по-странното е, че след поправката, която уж трябваше да стимулира даренията, има минус 50 тона годишно.

Дадох ви за пример инициативите в онези държави, а сега ще ви припомня една инициатива на един българин през 2015 г. Христо Христов тогава… първо да уточня – Христо Христов не е известен актьор, певец, плеймейтка, депутат и т.н. Христо Христов е просто Христо Христов и вероятно оттук му идва проблемът. Ако беше поне плеймейтка или деен депутат в предизборна кампания, нямаше да се сблъска с подобен проблем, но…

Една снимка на изхвърлено огромно количество скъпи, пресни хлябове в центъра на София взриви социалните медии. Снимката, сама по себе си, е втрещяваща – кофа за боклук, пълна догоре с пресни самуни хляб, а до нея – в пликове на земята – още и още хлябове. За да е пълна картинката, добавяме, че става дума за продукцията на скъпа пекарна, че хлябовете струват по три, пет, че и повече лева единият и т.н. Слагаме и факта, че в България има ужасно много гладуващи хора и ето ви рецепта за „виртуално бедствено положение“.

За какви инициативи да си говорим тогава? Очевидно добрите практики, инициативи, всичко онова, което гледаме по филмите и цъкаме с език: „еееех, защо не може и у нас така…!“, е невъзможно, защото не знаеш от кой ъгъл те дебне чиновническа тъпотия с глоба, санкция или въобще със „сметката“ в ръка.

Зад всяка тъпотия (като хляба в кофата) обикновено седи по някоя друга, още по-голяма тъпотия… облечена в костюм и посадена в някой кабинет, с добра заплата, коледен бонус, тринайсета заплата, премиални, фонд „представителни“, служебна кола и секретарка. Тая тъпотия винаги е безименна и по-ниска от тревата, когато от нея замирише, и точно обратното – гордо се пъчи с лицето и името си и при най-малкото постижение, тая тъпотия винаги плаща наказанията от бюджета и получава бонусите в личната си сметка, тая тъпотия е раково образувание, което изглежда удобно на всяка една власт по тия земи – от времето на султана, та до наши дни.

Преди да навлезем в подробности, да ви подсетя как държавата беше аха-аха на ръба да лиши работника от плащане на първия ден от болничния, защото, видите ли – имало измамници, които лъжели за болничните и ощетявали бюджета. Затова се опитаха да ни санкционират на едро – всички.

Причината е, че много фирми щели (ти да видиш) да се възползват и да мамят, да лъжат и да правят далавери с ДДС-то и затова поправката хем стимулира, хем задължава със скъпи тъпотии. Като с болничните – едни лъжат, дайте да санкционираме всички. Пà, да не бяхте пипали Закона по-добре, „поправката“ ви беше като на сакат, кьорав майстор със счупена ръка.

С тази мантра на уста българите са в състояние да погребат всяко добро дело, идея, инициатива, мисъл… И, разбира се, не идва от мързел. Добре де – не идва САМО от мързел. Тази гадост си има дълбоки корени в съзнанието на българина и е забита там от поколения безхаберни, некадърни, страхливи, безчовечни, машинално минаващи през живота чиновници и законотворци, които мажат слоеве безумни решения едни върху други.

Та, докато се възмущаваш на гледката с хляба в кофата, можеш да вземеш и да видиш кой е твоят представител в Парламента, па да вземеш и да му драснеш едно писъмце – да го питаш защо са я свършили такава; и смятат ли да оправят нещата; и, ако не – защо.

Христо получи глоба от 150 лв., защото, според нормативната уредба, преди да извършиш нещо (каквото и да е, пък било то и да им свършиш тяхната работа) на общински терен, трябва да имаш РАЗРЕШЕНИЕ ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА. Нещо, което Христо не е имал. Пред медиите тогава от шуменската администрация поясниха, че НЕ СА ПРОТИВ това, което Христо е извършил, НО държат да бъдат спазвани всички разпоредби.

Ясно е, че решението на този, чиито ръце са изхвърлили хлябовете, е необмислено, крайно и съвсем не е изключено да е плод на изпуснати нерви – факт е, че за първи път виждаме подобно нещо и е факт, че самите производители ни увериха, че е инцидентно. Най-малкото – предишното унищожаване е ставало тайно от погледите, значи сегашната постъпка е „изтървано поведение“. Дето се вика… #сори. Обаче…