Експерт: Токът в България може да поскъпне с 50 на сто до 2030 г.

Димитър Стоянов участва в международна конференция "Устойчиво развитие и бизнес в България и Европа", организирана от Балканския институт за устойчиво развитие с домакин Българската търговско-промишлена палата.

Той работи в областта на устойчивата икономика през последните десет години, член е на управителния съвет на Клъстер за електрическа мобилност в България и член на Световния енергиен съвет в България.

Токът в България може да поскъпна с 50 на сто до 2030 г., прогнозира по време на форум за устойчивата икономика експертът по темата Димитър Стоянов. По думите му за страната ни изпълнението на европейските цели и постигане на обсъжданото в момента 50 процента намаление на въглеродните емисии ще се отрази върху цените за енергията, най-вече електроенергията, с увеличение от 50 процента. Ако това се случи през 2030 г. се очаква да имаме 40 евро на тон за въглеродни емисии, каза експертът.

Експертът изтъкна, че само обединени - индустрия, научни среди, изследователи, НПО и управляващи, можем да преодолеем тези предизвикателства и страна ни да намери своето достойно място. България има уникален шанс, и през своя бизнес, да е мост на Балканите да имат устойчиви индустрии и да са част от пазара на Европа и света, коментира експертът.

Позитивното обаче за България според експерта е, че до момента не сме използвали пълния потенциал едни сектори и да го прехвърлим към други. Например ИКТ секторът и възможностите, които той може да даде на енергоемката и ресурсоемката индустрии в България, включително и на енергетиката ни, по отношение на дигитализация на мрежи, киберсигурност и други.

Той посочи, че връзката между т.нар. европейска "Зелена сделка" и устойчивото развитие - постигане на икономически и социален напредък по начин, който не вреди на околната среда, през ролята на бизнеса е обвързано с енергийна трансформация/устойчиво използване на енергийните ресурси/, иновациите, ресурсната ефективност и човешкия потенциал. По думите на експерта това са основните стълбове, върху които трябва да се бъдещото развитие на Европа и в частност на България, но те са и огромно предизвикателство. Само за това да интегрираме енергийните пазари и електропреносните мрежи през следващите 10 години, изпълнявайки европейските цели за устойчиво развитие и климатичен преход, са ни необходими около един трилион евро. Парите са нужни, за да направим мрежите си "умни", да има пълна интеграция на ВЕИ, пълна интеграция и управление на европейския енергиен пазар, включително и електроенергийния. Говорейки за енергийна трансформация, преките финанси, които следващата програма на ЕС за научни изследвания и инвестиции в иновации (2021Ч2027 г.) "Хоризонт Европа" ще отдели в следващите седем - осем години, говорейки за цифровизация, индустрия, климат и енергетика, са 30 млрд. евро, изтъкна експертът. Той даде за сравнения Китай, като до 2020 г. се предвижда страната да инвестира само във водородна инфраструктура около 44 млрд. долара. По отношение на иновациите в глобален мащаб стои същият проблем - Европа инвестира два пъти по-малко от Южна Корея, която е лидер според Глобалния иновационен индекс. За човешкия потенциал предизвикателствата са още по-големи, изтъкна експертът. В ютилити сектора в Европа и в енергийно и ресурсоемката индустрия заетите са на средна възраст 40 плюс, а за България - 45 плюс. В този контекст, макар амбициите на ЕК са за създаване на нови квалифицирани работни места, изниква въпросът дали ще има хора, които да ги заемат, коментира експертът.