Как се справиха играчите на политическия терен през 2019 г. (Трета част)

По публикацията работиха Галя Георгиева и Константин Веков

БСП

ГЕРБ

ДПС

Обединени патриоти

Предсрочни избори?

Това беше година, която затвърди определени тенденции, а не година на променени тенденции. Това каза в интервю за Novini.bg политологът Страхил Делийски.

Няма как кризата на доверие към политическите партии да не се отрази на самите политически партии, особено в изборна година, посочи политическият анализатор.

БСП не се развива като масово призната политическа алтернатива, така че да може да оспори ефективно доминацията на ГЕРБ. Едва ли БСП ще има нов лидер. Изглежда, че Корнелия Нинова е овладяла вътрешнопартийните механизми за възпроизвеждане на лидерската си позиция. Нещо повече, цялата местна кампания не беше кампания за местни избори, а беше кампания по преизбирането на Нинова за лидер на БСП. Вътрешната опозиция няма достатъчно ресурс на този етап, няма достатъчно разпознаваемо лице, което да олицетвори промяната, и сякаш липсва ясна алтернативна визия за това как трябва да се развива БСП. В този смисъл не очаквам промени на лидерския пост в БСП, което не означава, че БСП е в добър политически тонус. БСП на Нинова се занимава повече със себе си, отколкото с това, с което една партия трябва да се занимава, още повече пък лява партия – да акумулира социален интерес, да представлява определен тип социални общности и да представи техните интереси на полето на политиката.

В ДПС нещата зависят до голяма степен от волята на почетния председател. Партията следва своите политически цели и стои относително стабилно. Там бяха спрени част от процесите на дезинтеграция. Трябва да кажем, че за пореден път ДПС е в приличен политически тонус в сравнение с останалите партии. Те могат едновременно да играят ролята на опозиция, особено на патриотичната част от коалицията, и в същото време да подкрепят коалицията в ключови аспекти на публичните политики, какъвто е например бюджета.

Доверието в ГЕРБ спада, което е свързано и с вътрешни, и с външни причини. Тенденцията за ерозия на доверието и за вътрешнопартийно напрежение е очаквана, защото ГЕРБ имат почти цялата власт, а и достатъчно дълго са в управлението, за да се получи ефектът на умора. За тези 10 години в ГЕРБ се създаде един политически елит, който вече е готов да капитализира своето участие в политиката и да започне да иска определен тип политически и властови позиции, което го сблъсква със стария елит на ГЕРБ и това води до напрежения. Партия като ГЕРБ несъмнено стига до един момент, в който започва да издъхва политически, ако не се реформира. Реформирането на една партия обаче най-често и най-ефективно минава през оставането в опозиция, само че по силата на това, че ГЕРБ е партия на властта, едно евентуално минаване в опозиция в следващите година-две може да доведе до повече центробежни сили, отколкото би трябвало реформирането да спре.

Колкото повече време минава, вероятността този кабинет да изкара цял мандат става по-голяма. Тук не става дали едно правителство ще изкара пълен мандат или не, въпросът е какво прави в този мандат. Продължавам да смятам, че след три години от началото на този кабинет неговата свръхцел е да имаме кабинет. Стратегическата, реформистка, управленска линия липсва. Основното достойнство на този кабинет е, че съществува – на базата на различен тип компромиси, баланси в парламентарното мнозинство. Струва ми се, че от кабинет, чиято основна цел е да не се разпадне, не може да се очакват кой знае какви сериозни управленски движения.

Неща, които забелязваме като политически тенденции през последните години, се възпроизведоха и тази година - и като взаимоотношения между политическите субекти на равнището на личната конфронтация, а не на големия стратегически и политически сблъсък, и като отношения между политическите субекти и бизнеса – имахме няколко много ясни знака за доста хармонични отношения между едрия бизнес и политическия елит. Продължава тенденцията за задълбочаване на социо-икономическите неравенства в България, продължава тенденцията на задълбочаване на кризата на доверие към политическите институции, в частност политическите партии, продължава тенденцията на фойерверки на политическия пиар, чиято цел е по някакъв начин да себере тези два разделени свята – на политическия елит и на гражданите. Може да обобщим, че това е година на продължаващите по-скоро негативни тенденции, заяви Делийски.

Патриотите като коалиционен формат сякаш свършиха своята работа, легитимираха третия кабинет на Борисов, а всеки такъв ситуационно създаден политически формат, има срок на годност и след него се разпада. Още повече, че в контекста на изборите всяка една от партиите в коалицията Обединени патриоти трябваше да демонстрира еманципирана политическа физиономия, за да привлече избиратели, което ги вкара в конфликт.