Италиански журналист разкри схемата за трафик на боклук в Източна Европа

Възможно ли е влакът за България да е част от по-голяма българо-италианска схема? Какво място заема случаят от сряда в по-голямата картина?

Г-н Джуци, прецедент ли е случаят с боклука за България?

Каква е информацията на Карабинерите? Какво може да последва за изпращачите или за получателите в България?

Превръща ли се Източна Европа в сметището на Западна? Какво е мястото на България в тази схема?

Ето какво каза Чезаре Джуци в интервю за предаването "120 минути" по БТВ:

17-те вагона с над 800 тона отпадъци, пътуващи за България, които бяха задържани в Италия преди няколко дни, най-вероятно са част от мащабна схема, свързана с мафията. Мнението е на един от водещите разследващи италиански журналисти Чезаре Джуци от "Кориера дела Серра".

Все още не знаем откъде и за къде са пътували отпадъците. Разследването е започнало миналата седмица. Карабинерите са идентифицирали италианската фирма, която е била ангажирана за превоза. Не мога да кажа все още името ѝ, защото действията на властите продължават, но отговорните лица на въпросната фирма не са вписани официално като такива в регистрите. Отпадъците също са на въпросната компания. Работи се по въпроса кой точно ги е очаквал в България, защото е доста вероятно описаните имена да не е истинската крайна цел. Процесът по разследването в Италия е дълъг и може да продължи поне още 6 месеца, за да се стигне до заключение и да се знае кой точно участва в схемата.

Всъщност България за пръв път се появява толкова явно в подобни разследвания. Например – имали сме много повече разследвания и случаи, свързани с Румъния. Не е казано, че отпадъците са щели да останат в България – но можем да предположим, че страната ви най-вероятно е била финалната дестинация.

До сега сме имали подобни случаи с кораби – за пръв път работя по трафик на боклук с влакова композиция. И друг път съм разследвал в дълбочина действията на мафията и в този казус виждам как е замесена Ндрангетата – калабрийската мафиотска организация, която от край време е свързана с операции в този район и която се е превърнала в международна след китайската забрана.

Има два "пътя на боклука" от Италия. Първият е лесен и напълно незаконен. Отпадъците се изоставят в напълно изолирани и необитаеми терени край малки села и се разпръскват на огромни площи или се погребват под земята. Така изглежда, че те са просто отпадъци от местните жители или е незаконно сметище. По този начин не може и да възникнат подозрения, че боклуците са опасни, токсични или промишлени.

Компаниите в този бизнес непременно са безупречни във всяко отношение - имат връзки в чужбина, верен персонал във всички сектори - от главните управители до шофьорите, счетоводителите, които фалшифицират цялата документация, администратори и брокери - никога не става въпрос за изолиран случай с един камион, влак или каквото и да е превозно средство. Става въпрос за една много добре изградена международна мрежа, която свързва цяла Европа и всеки път отваря нови канали и подготвя пратки за нови дестинации. Така те по-трудно могат да бъдат свързани от разследващите.

Преди време унищожаването на отпадъците често се извършваше в Китай, където местните заводи ги получаваха и изгаряха много по-евтино от нашите фирми. През 2017 г. обаче китайското правителство наложи забрана да се внасят нерафинирани чужди отпадъци, защото пластмасите често съдържат и метали, платове, заразени или отровни съставки и други. Така за бизнеса преработката в Китай се оказа скъпа и италианските компании натрупаха отпадъци, за които търсеха място за преработване. Те бяха разпределени по мащабни вериги на криминални организации, които работят нелегално.

През последните 3 години има други подобни случаи и разследвания на Карабинерите за търговия с отпадъци - и в Италия, и в чужбина. Става въпрос за големи количества боклук, за чието отстраняване – особено на пластмасовите – биха били нужни много пари.

При другия случай, който често се свързва с Румъния отпадъците се изпращат по легален път и се описват като узаконен вид отпадъци, които могат да бъдат преработени легално – например чрез изгаряне. Когато тези отпадъци обаче са дълбоко токсични, сурови и вредни тяхното преработване е изключително скъпо. Ако пътуват с фалшиви документи, те биват изгаряни – въпреки че е против всички норми. Така и в двата случая отстраняването на боклука е изключително евтино, въпреки че се нарушава цялото екологично европейско законодателство.

Репортерът, който от години разследва мафиотските организации на Апенинския полуостров казва, че в трафика на отпадъци участват и много фирми, които легално преработват боклук. Незаконният бизнес обаче се пренасочва към Източна Европа заради нови ограничения в Китай и натрупването на непреработен отпадък в Италия.

След забраната в Китай боклукът най-често се изпраща към Африка и Източна Европа. Заедно с легалния бизнес с отпадъци работят и много фирми, които предлагат същите услуги за смешни пари. Евтините услуги обаче, естествено -са нерегламентирани и затова отпадъците се изпращат в чужбина, губят им се следите и така трудно могат да бъдат открити от властите в Италия.

Тук става въпрос със сигурност за много добре организирана криминална мрежа. В тези случаи наблюдаваме присъствието на едни и същи "герои", които имат връзки с мафиотските организации и в миналото, и със силните на деня. Особено след китайската забрана пазарът в Източна Европа става все по-привлекателен и печеливш.

Хубаво е и да отбележа, че в някои подобни случаи на трафик на отпадъци участват и бизнесмени с техния легален бизнес, а не само престъпници. На тях им е по-изгодно да печелят от нелегалното преработване на отпадъци, вместо да спазват всички правила. Зад цялата незаконна организация стоят и легални фирми от сферата. Не е неоправдано да твърдим, че за преработването на отпадъци има синхрон между регистрирани местни италиански фирми и криминални субекти, които се фокусират върху трафика в чужбина.