Цените на българския мед са ударили дъното

Жалко е и че все още нямаме българска марка мед и той все още е неразпознаваем на международния пазар, заради пропусната възможност преди време. Само Странджанският мед е с регистрирано наименование за произход.

"Ние трябва в най-скоро време да се регистрираме и афишираме и тогава да претендираме за по-висока цена", коментира Михайлов. Причина за проблемите в бранша според него е и липсата на обединение в бранша, разделен между 17 отделни организации. В момента на път е да създаде и ново обединение на около 30 общински дружества, информира той.

Ниските изкупни цени, проблемите със здравословния статус на пчелните семейства поради липсата на адекватен контрол и профилактични прегледи от страна на БАБХ, както и отравянията на пчелите с пестициди - са най-големите предизвикателства пред бранша. Това обяви на пресконференция в Националния пресклуб на БТА днес зооинж.Михаил Михайлов, председател на Столичния браншови пчеларски съюз.

Михаил Михайлов обяви още, че в рамките на тазгодишния Софийски фестивал на меда - зима 2019 г. от 15 до 20 декември под купола на Ларгото в столицата ще се състои Изложбата - базар на пчелен мед и други пчелни продукти. Целта на проявата е популяризиране на българските качествените пчелни продукти, тяхното реализиране и печелене на нови потребители чрез директния контакт производител - потребител.

Михайлов обяви, че тази сутрин е внесъл в МЗХГ искане за субсидиране на всички пчелари с регистрирани пчели. По думите му директното субсидиране е неотложен ангажимент на държавата, тъй като чрез новата програма на Общата селскостопанска политика /ОСП/ сме "натикани" в една зелена архитектура, която не позволява директно подпомагане и то трябва да дойде от самата държава.

Производството на мед в България е около 10- 15 хил. тона на година, което ни отрежда междинно място сред страните от ЕС, каза зооинж. Михайлов. Унгария е с 20 хил. тона годишно производство, Гърция - между 15 и 20 хил. тона, а Словения от 1 до 5 хиляди тона. Проблемът при нас е ниската култура на консумация - от едва 250 до максимум 450 грама годишно, за разлика от страни като Гърция, Германия и други, които консумират почти целия си произведен мед, с което вдигат и изкупните му цени. Това е жалко, защото българският мед е с изключителни физико-химични, органолептични и други показатели, които го правят превъзходна храна и лекарство за хората, коментира Михайлов.

Страната ни изнася традиционно 3/4 или около 7-8 хил. тона мед и 1/4 остава за вътрешна консумация. Ниските изкупни цени обаче убиват производителите, а нелоялни, масово разпространени, търговски практики да се внася чужд /предимно китайски и украински мед/ у нас, който след това да се реекспортира преопакован като български, срива имиджа ни на международните пазари, твърдят от бранша.

Цените на българския мед са ударили дъното от 3.00 - 3.20 лв/кг на едро, заради вноса на украински мед, чийто показатели, заради сходните географски ширини, съвпадат с тези на нашия мед. За сравнение цените в Румъния, Гърция и Турция на меда варират от 10.00 до 12.00 и нагоре лв/кг., посочи Михайлов. Една от причините за това е и Търговско споразумение между Европейската комисия и търговския блок Меркосур. В него влизат Аржентина, Бразилия, Уругвай и Парагвай. Това споразумение предвижда безмитен внос на 45 хиляди тона от сладката храна от Меркосур в ЕС. Това според специалиста ще затвори изцяло пазарите на български мед в Европа, понеже цените, на които ще влезе меда от Латинска Америка, ще бъдат изключително ниски. Освен това тези нови вносни количества мед ще свалят допълнително цените.