Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" отбелязва 141 години от създаването си

Националната библиотека "Свети Свети Кирил и Методий" чества 141 години от създаването си днес. Тържественото събитие се отбелязва с изложба, посветена на просветителското и будителското дело на Софроний Врачански.

Отчита се ръст на читателите с над 3000, което е около 20 процента, в рамките на една година.

По-рано днес директорът на Библиотеката Красимира Александрова заедно с Обществения съвет представиха постиженията на Националната библиотека за изминалата година на пресконференция в Зала "История на книгата", предаде БТА.

Софроний Врачански пръв създава общество за освобождението на България и пръв прави препис на Паисиевата история. В Националната библиотека се съхраняват единадесет от общо двайсетте негови ръкописа.

За празничните чествания Националната библиотека представя три от най-ценните Софрониеви ръкописи. Посетителите и гостите на столицата имат възможност да видят на живо първия Софрониев препис на "История славянобългарска", направен през 1765 г. в гр. Котел, "Кириакодромион, сиреч Неделник", както и неговото "Житие и страдания грешнаго Софрония", публикувано за първи път във вестник "Дунавски лебед", издаван от Георги Сава Раковски.

Освободените помещения на сегашната сграда ще бъдат използвани за книгохранилища. В тях ще бъдат подредени според световните стандарти близо шестте милиона книги и архивни документи, които сега се пазят при неподходящи условия в основната сграда, както и още двеста хиляди, които се съхраняват в сградата в село Гуцал.

По отношение на опазването на книжовно-документалното ни наследство, от Националната библиотека продължават да работят целенасочено и документите, които са били обработени тази година, са над 200 000. Тече и процедура по дигитализация и реставрация на музикални архиви, както и редица други инициативи. Общественият съвет към Библиотеката съобщи, че се обявява конкурс за идеен проект за разширяване на сградата ѝ. Членовете на съвета предлагат да се покрие част от градината зад сградата, като там бъдат преместени читалните и обособени пространства за културни и образователни събития, както и Музей на книгата. Едно от условията, който поставя Съветът към бъдещите проекти е да бъде запазена растителността в градината.