Бабите косатки помагат на внуците да оцелеят

Женските косатки спират да се възпроизвеждат, след като прехвърлят 30 или 40 години, но продължават да живеят десетилетия след това - феномен, който се наблюдава единствено при тях, при хората и при три вида китоподобни - белуги, нарвали и гринди.

За целите на изследването учените са анализирали данни за две групи косатки, обитаващи крайбрежията на щата Вашингтон, САЩ, и Британска Колумбия, Канада, събирани в продължение на 40 години.

Изследването хвърля светлина върху рядък феномен при бозайниците - менопаузата.

С какво се обяснява това? Учените по-рано са установили, че по-възрастните косатки се изявяват като бавачки, водят групите си към по-изобилни на риба води и споделят плячката с по-младите.

Според една от хипотезите тази характеристика, известна като "ефект на бабата" при човека, позволява на женски след менопауза да помагат на потомците си. Досега обаче теорията не е тествана при косатки.

"Това е първият пример за ефект на бабата при вид, различен от човека, който преминава през менопауза", казва ръководителят на изследването Даниъл Франкс от Нюйоркския университет. "Подобно нещо е наблюдавано и при слонове, при които обаче женските са способни да се размножават до края на живота си.

Косатките, които все още имат баби по майчина линия, оцеляват по-дълго в сравнение с останалите, особено когато храната е оскъдна, предаде Франс прес, позовавайки се на публикация в сп. "Протоколи на Американската академия на науките".

Отделните индивиди са идентифицирани по формата на плавниците, петната в близост до перката и разнообразните драскотини по телата им. Полът им е определен според различната пигментация около гениталиите, както и по размера на перката при възрастен екземпляр. Семейните връзки са идентифицирани чрез наблюдение на социалната организация в групите.

Учените са се фокусирали върху 378 индивида, за които е установено, че имат баби по майчина линия. Специалистите са открили, че при екземплярите, чиято баба е починала в предходните две години, смъртността е с 4,5 процента по-висока, отколкото при останалите. Тази зависимост се е оказала още по-отчетлива, когато храната е била по-оскъдна.