„Кръстили са ме Стояна, за да остана на тоя свят, защото съм била много хилава, и Мария – за да ме пази Дева Мария“, обясни приживе тя.
„Ако реша да лудувам, го правя толкова бясно, че събирам полицията. Не мога по друг начин.
„Без компютри няма напредък, но без изкуство няма живот.“
„Голяма беда за актьорското съсловие е простотията...“
„Никога не вървя по магистрала. Карам по странични пътеки, насам-натам, докато си изградя образа. При мен няма постоянство и не повтарям нещата.“
„Човек получава толкова много цветя два пъти в живота – когато идва и когато си отива. Аз идвам!“
"Знайте, че сте българи и се старайте да надминете европейците!"
"Който не носи театър в себе си, е умрял."
Как искате да Ви запомнят? - А, много ми е зор! Както искат, така да ме запомнят!
9
NOVINI.BG припомня в памет на легендата на българския театър Стоянка Мутафова някои от незабравимите ѝ реплики.
Ето част от репликите ѝ, които никога няма да забравим:
Първо обаче да ви напомним, че комедийна и драматична актриса се казва Стояна-Мария, но всички я познаваме като Стоянка Мутафова.
Великата Мутафова почина тази сутрин в 6.15 часа.
„Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство. Понякога се чувствам много млада, много малка даже. Някои пъти като дете. Нещо детско си нося в себе си. Не се чувствам възрастна. Не, не, не. Не нося това, което много хора имат много рано - едно такова достолепие добиват в поведението си – така може, пък така не може. Както искам, така си живея.“
"Когато излизам на сцената, получавам особена сила, каквато в живота няма откъде от друго място да взема. Въпреки многото години аз съм си все така буйна, годините не могат да ме укротят... На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно бедствие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и затова не се отказвам. Да стоя вкъщи, би значело духовна смърт за мен. Щом пълня салоните и ме аплодират, значи трябва да играя и публиката ме иска. Гледайте ми спектаклите, а не болестите!"