Днес празнуваме Никулден

Днес празнуват хората, носещи имената Николай, Никол, Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо, Нина, Ния, Ница, и др.

Никулден е празник и на гр. Бургас, чиито жители са го избрали за свой небесен покровител.

Празникът на св. Николай попада във времето на Рождественския пост и в този ден много православни християни приемат свето Причастие, а за празничната трапеза приготвят рибни ястия, които носят в храма за освещаване.

Свети Николай е почитан като избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.

На 6 декември празнуваме Никулден. Празникът е в чест на Свети Николай Мирликийски Чудотворец, който е покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода.

На Никулден се приготвя риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Голата риба навява асоциации с бедност и тегоби. Люспите се почистват, така, че да не падат на земята. Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото според поверията, който я настъпи, ще се разболее или ще му се случи нещо лошо. Костите на рибата се събират и изгарят, закопават се в земята или се пускат в реката или морето. Традиционните ястия, които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб, като във всяка къща трябва да са по два. Част от тях се раздава на съседите. Останалите ястия на никулденската трапеза са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул, жито. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Хлябът се разчупва от стопанина, вдигнат високо над масата и трапезата не се прибира през целия ден. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки.

Св. Николай Мирликийски е един от най-почитаните светци в България. Неговото житие дава основание в една молитва св. Николай да бъде наречен: защитник на вярата и верните, хранител на гладните, веселие на плачещите, одеяние на голите, покровител на плаващите по море, умиротворител на враждуващите, освободител на пленниците и невинно осъдените, ръководител на постниците и монасите, пазител на целомъдрието.

Свети Николай, архиепископ на град Мира в Ликия (Мала Азия), е починал на 6 декември 342 г. и светите му мощи се пазели там до 1087 година. През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, Италия, където почиват и до днес във величествената базилика, издигната в негова чест.