В Лондон започва двудневната среща на върха на НАТО

В Лондон днес започва двудневната среща на върха на НАТО. Една от водещите теми се очаква да е свързана със средствата, които страните членки на 70-годишната организация отделят за бюджетите си за отбраната, отбелязва Асошиейтед прес.

Българската делегация се ръководи от президента Румен Радев.

Броени дни преди срещата напрежението ескалира и между Макрон и Турция. Турция обвини френския президент, че подкрепя тероризма заради това, че се е съгласил да разговаря със сирийски кюрдски политик, за когото Анкара твърди, че е част от екстремистка група. А в отговор на критиките на Макрон срещу турската операция в Северна Сирия Ердоган препоръча на френския президент да провери дали той самият не се намира в състояние на мозъчна смърт.

В кулоарите на натовския форум в Лондон ще се състоят и двустранни срещи, една от тях е между френския президент Еманюел Макрон и американския президент Доналд Тръмп. С интерес се очаква и четиристранната среща за Сирия с участието на Макрон, Джонсън, германския канцлер Ангела Меркел и турския президент Реджеп Тайип Ердоган, отбелязва Франс прес.

В навечерието на срещата на върха съюзниците са разединени по редица въпроси, сред които Афганистан и Сирия. Месец преди форума в Лондон френският президент Еманюел Макрон заяви, че НАТО е в мозъчна смърт и поиска алиансът да започне разговори накъде върви организацията, кои са нейните истински противници, как да се справи тя с тероризма и какво да прави с непредсказуеми съюзници като Турция, а също и как да се подобрят отношенията с Русия.

В чест на правителствените и държавни ръководители на страните от алианса прием в Бъкингамския дворец ще даде кралица Елизабет Втора. Лидерите ще присъстват и на вечеря на Даунинг стрийт, дадена от домакина на форума, британския премиер Борис Джонсън. Работната сесия в сряда е в голф клуб в покрайнините на Лондон.

Освен националните бюджети НАТО има и малък бюджет от 2 милиарда долара за поддържане на работата на централата си в Брюксел и финансиране за военни операции по света. Миналия четвъртък генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг каза, че САЩ ще плащат по-малко за този бюджет, а Германия ще помогне да се запълни разликата, като двете страни ще плащат по около по 16 процента. Досега САЩ плащаха 22 процента от тази сума. Други европейски съюзници също са се съгласили да плащат повече, без Франция, която отказа.

След края на Студената война страните членки намалиха бюджетите си за отбрана, но след руската анексия на Крим, съюзниците се съгласиха да спрат с бюджетните съкращения и да увеличат средствата за отбрана. Целта е до 2024 г. те да достигнат 2 процента от БВП на всяка страна членка. За девет страни се прогнозира, че ще изпълнят целта тази година и това са САЩ, Гърция, Великобритания, България, Естония, Литва, Латвия, Полша и Румъния. Според нови данни, публикувани в петък, европейските съюзници и Канада ще отпуснат освен това допълнителни 130 милиарда долара за бюджетите си за отбрана до края на 2020 г., като 20 процента от това увеличение ще се пада на Германия, критикувана от Тръмп, че не харчи достатъчно за отбрана. Очаква се до 2024 г. да бъдат добавени допълнителни 400 милиарда долара.