Акад. Георги Марков: Последиците от Ньойския договор са видими и днес

"Сто години след Ньой много въпроси остават без отговори", посочи министърът на отбраната Красимир Каракачанов в приветствието си. И припомни, че българският народ показва на света, че може да отстоява твърдо правото си за национално обединение.

Конференция с международно участие, посветена на 100-годишнината от Ньойския договор, се проведе в София. Договорът, подписан в парижкото предградие Ньой сюр Сен от министър-председателя Александър Стамболийски на 27-и ноември 1919-а година, слага край на участието на страната ни в Първата световна война. България губи значителни територии - Западна Тракия и Западните покрайнини.

Даде българско гражданство на всички, които го поискаха и оказваше хуманитарна и медицинска помощ на населението. Това не беше достатъчно да се запази българският характер и да се задържи българското население по родните си места", подчерта Иван Николов.

Историкът Александър Гребенаров допълва: "Над 1 милион българи остават отвъд пределите на тогавашната територия на България. Голяма част от тях са запазили българското си народностно име, съзнание, и се опитваме по всякакви начини, дори и с тази изложба, която виждате тук, да напомним на потомците на тези българи, че не са забравени".

Историкът акад. Георги Марков припомни пред БНР, че последиците от подписването на договора са видими и днес. "Трябва да проумеем, че сателитният синдром е опасен за една външна политика. Българската външна политика и дипломация да умеят да лавират, а не да се обвързват само с една велика сила, тъй като и великите сили не са вечни", заяви той.

Само преди дни - в деня на Западните покрайнини - председателят на Културно информационния център на българите в Босилеград Иван Николов настоя за преосмисляне на политиката на България в Западните покрайнини: "България даде образование на стотици млади българи от Западните покрайнини.