Колективни искове са цяр за колективната безотговорност

"Държавата трябва да обезщети потърпевшите от водните кризи - дали като им построи нови язовири и въведе строг контрол върху тях, или парично. Вторият е малко вероятен, защото не се е случвало. Хората в градовете с безводие вече толкова са свикнали с него, че дори не се вдигат да протестират. Дано перничани повлекат крак и останалите да вземат пример от тях", се надява шефът на "Асоциацията на потребителите".

"За случаят с безводието в Перник, съм скептичен, че хората могат да постигнат нещо като потребители.
"В и К" не е носи вина за източването на язовира и отговорност затова трябва да се търси от държавните институции. Възможно е да се съберат хиляди потребители и да заведат граждански иск срещу Асоциация "В и К", но вероятно ще се провалят с гръм и трясък, защото съдът сигурно няма да каже друго освен, че става въпрос за форсмажорни обстоятелства. По ГПК и по точно по "Колективни искове" не съм убеден, че може да се търси отговорност от държавата. По скоро по другите разпоредби за причинени вреди, но все пак адвокатите трябва да се произнесат. Колективните искове касаят преки вреди. Примерно, ако шефът на местното "В и К" се е разпоредил за спирането на водата, тогава могат да се търсят вини за причинени вреди. Но, когато кризата е в резултат на форсмажорни обстоятелства, това оневинява дружеството", смята Николов. Според него трябва да има компенсационен модел - този, който е сгрешил да носи последствията от това. Сега прокуратурата разследва и трябва да каже къде е отишла водата от язовира - в почвата ли е изтекла или пък някой я е източил, за да я продава на безценица някому? "Ние не можем да използваме гражданските инструменти докато държавата не каже публично какво се е случило. Да се завеждат дела на сляпо, си е авантюра", коментира още той.

Щом в САЩ някой гражданин може да получи обзщетение от 5 милиона долара за един костюм, ние тук докога и защо търпим наглостта на фирми и институции да се гаврят с нас, вместо да ни плащат и те, когато ни ощетяват за ток, вода, парно и т.н.? Нали ние винаги си плащаме глобите и санкциите, когато сгафим срещу някой от монополистите, с които имаме двустранни договори за доставки на дадени услуги.

А дано, ама надали, е любимият израз на скептиците, които преобладават в красивата ни родина, за съжаление. Какво ли ще стане обаче, ако вземем да се ядосаме и на телекомите, и на банките, които се държат като овластени, освен на доставчиците на вода, ток и парно! Все от някъде трябва да се започне, а казват, че в правото прецедентите създават практика, пък то е социална наука.

Впрочем, дори да има санкция за онзи, който е отговарял за язовира и допусна да се стигне до кризата, това как ще напои жадните хора в Перник и всички останали градове с подобни проблеми? По аналогия със скандала с изтеклите данни от НАП, нас, гражданите, какво ни грее, че щели били да глобяват агенцията и да правят реформи със задната дата там! Срещу НАП има заведен колективен иск от граждани, но да видим какъв ще е резултатът от него.

Една от причините хората у нас да се чувстват така незащитени са калпаво направените законите и лошите съдебни практики, които позволяват овластените тарикати да заобикалят и ловко лавират, за да остават винатги ненаказани.
Според Богомил Николов, хората се чувстват незащитени, защото са дали личният си суверенитет на други органи, които да ги представляват. Той припомня и, че в САЩ масово се завеждат колективни искове за милиони долари обезщетения. В България имаме разписана такава възможност в ГПК от преди десетина години, но тя все още е малко използвана. Възможността за присъждане на обезщетения у нас е много орязана и от там идва проблемът, това демотивира хората.

Защо монополните дружества и държавните институции правят каквото си искат, спрямо драгите потребители и никога не носят отговорност за своите безчинства? Сега имаме конкретен и актуален пример с безводието в Перник, предизвикано от безпардонна чиновническа наглост. Но въпросът е принципен, защото водни режими има в още много български села и градове, алармират за криза и в Кричим, освен знайните селища досега. Подобни безобразия се вършат и с парното и тока, освен с водата. Това са услуги, за които ние, като потребители, плащаме стриктно и е редно да изискваме, а ако монополните дружества нехаят и нарушават двустранните ни договори с тях, да си носят последствията и да плащат на гражданите за причинените неудобства и щети. У нас обаче, за разлика от практиките в други европейски държави и САЩ, това почти никога не се сучва.

Според Богомил Николов, председател на Националната "Асоциация за защита на потребителите", е много трудно у нас гражданите да постигнат някакъв материален интерес, чрез колективни дела срещу дружествата - монополисти. Обикновено организации като неговата, завеждат подобни съдебни общи дела, чрез адвокатите си.