От ДНСК с официална позиция относно искането от кмета на район "Лозенец" за "Златен век"

В заключение Ви информираме, че от деня на издаване на заповедта за спиране на строежа от началника на ДНСК - 15.04.2019г., строежът е спрян ефективно.

ДНСК е обжалвала с касационна жалба пред Върховен административен съд /ВАС/ Решение № 5229/ 30.07.2019 г. по адм.д. № 4829/2019г. на АССГ, като пред втората инстанция е образувано адм.д. № 11069/2019г.

Заповедта е обжалвана от „Артекс Златен Век“ ООД пред АССГ, като с Решение № 5229/ 30.07.2019 г. по адм.д. № 4829 по описа за 2019г. същата е отменена.

Публикуваме позицията на ДНСК без авторска намеса:

Разглеждането на адм.д. № 11069/2019г. на ВАС е насрочено за 31.03.2020г.".

След приключване на съдебното производство по адм.д. № 11069/2019г. на ВАС, с влязъл в сила съдебен акт, ДНСК ще предприеме съответните законосъобразни действия.

"От органите на ДНСК е извършена проверка през м. април 2019г., при която не е констатиран незаконен строеж, а строеж с нарушения по смисъла на чл.224, ал.1 от ЗУТ. На 15.04.2019г. от началника на ДНСК е издадена мотивирана заповед на основание чл.224 от ЗУТ за спиране на извършван от „Артекс инженеринг“ АД строеж с нарушения „Златен век“, който съгласно чл. 137, ал. 1, т 3, б. “в“ от ЗУТ е строеж втора категория.

Във връзка с големия брой въпроси относно искане от кмета на район „Лозенец“ - Столична община до началника на ДНСК за издаване на заповед по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ за премахване на строеж: „Златен век“ в УПИ I-98,99, кв. 272А, местност „Лозенец – I част“, гр. София, от ДНСК изпратиха своя официална позиция до медиите.

Видно от мотивите на съдебното решение, съдът е посочил също, че заповедта за допълване на разрешение за строеж новира срока по чл. 153, ал. 2 от ЗУТ, като от влизането й в сила започва да тече нов срок. По делото са налице няколко заповеди за допълване на разрешение за строеж № № 134/26.01.2007 г. на Главния архитект на Столична община, като последните две са съответно заповед № РА51-74/02.05.2018 г. на Главния архитект на Столична община и заповед № РА51-154/06.08.2018 г. на Главния архитект на Столична община. Съобразно сочена в решението практика на ВАС десетгодишният срок спрямо издаденото разрешение за строеж ще изтече през 2028 г.

Във връзка с искането на Кмета на район „Лозенец“ - Столична община до началника на ДНСК за издаване на заповед по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ за премахване на строеж: „Златен век“ в УПИ I-98,99, кв. 272А, местност „Лозенец – I част“, гр. София, следва да се има предвид, че от органите на ДНСК не е установен незаконен строеж, а такъв с нарушения.

Въпросът относно валидността на издаденото разрешение за строеж се установява писмено от органа, който го е издал, съгласно чл. 153, ал.2 /изр. последно/ в редакцията на нормата, действаща към момента на презаверяване на разрешението за строеж със заповед № РД-09-50-1027/19.11.2012г. на главния архитект на СО.

Следва да се има предвид, че до приключване на съдебното производство по адм. д. № 11069/2019г. на ВАС, с влязъл в сила съдебен акт, съгласно разпоредба на чл.14, ал.3 от ГПК никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда, респективно съгласно чл. 130, ал.2 от АПК никой друг орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.

Следва също да се има предвид, че АССГ постанови по идентично искане Определение № 2928/12.04.2019г. по адм.д. № 2960/2019г., образувано по жалба от Никола Вапцаров, представляващ „Инициативен комитет „Лозенец“ срещу „неоснователни бездействия на началника на ДНСК“, съгласно мотивите на което „при упражняване на правомощията си по чл.224 от ЗУТ началникът на ДНСК действа служебно и не може да бъде обвързан от наличието или липсата на сезирания от граждани или организации за спиране или премахване на незаконни строежи“.

Със заповедта за спиране е изискано от главния архитект на СО в качеството му на одобряващ орган да даде писмено информация за валидността на разрешението за строеж № 134/26.01.2007г. до 07.02.2017г., т.е. до срока до който разпоредбата на чл.153, ал.2 /изм./ го е задължавала да го направи.