Добрият Фирас от приказна Сирия е в България

„Дете на сирийски бежанци дари спестяванията си за ремонта на полусрутената къща, в която живее бедно, многодетно семейство от село Гълъбово. Хора от селото решили да организират кампания, за да му помогнат. В нея решава да се включи и малкият Фирас Ибрахим. Детето спестява пари от закуски, за да ги дари на хора в нужда. Успява да спести 70 лв. и ги дава на Мустафа. Фирас казва, че след шест месеца отново ще събере пари и отново ще ги дари. Семейството на детето е от Сирия и е в България от 7 години. Бащата Мухаммед Ибрахим казва, че го възпитала да помага на нуждаещите се с каквото и с колкото може”, съобщи в свой репортаж преди дни бтв.

Колко трябва да си закоравял, за да не трепне сърцето ти от случващото се в онази държава, с чиито вълшебни приказки са отрасли поколения човеци!? В свои доклади още преди година УНИЦЕФ и ООН предупреждаваха тревожно, че в Сирия са били убити с 50 процента повече деца. В доклада си УНИЦЕФ цитира Сами, дете от Южна Сирия, което е бежанец в Йордания: "Излязох да си играя в снега с моите братовчеди. Падна бомба. Видях ръцете на мой братовчед да се откъсват пред очите ми. Загубих и двата си крака." Според Детския фонд на ООН около 3,3 милиона деца в цяла Сирия са изложени на риск да се натъкнат на взривни устройства, а десетки училища са били поразени само миналата година.

Малкият Фирас Ибрахим, дете на подгонени от пламъците на войната сирийски бежанци, тези дни удари в земята всички черногледи мрънкалници, дървени философи, политици и др. у нас като дари събираните си пари от закуски на бедно българско семейство. Така малкият човек даде урок на онези безсърдечни възрастни нашенци от Елин Пелин, Харманли, Ковачевци и др.селища, които вдигаха бунтове срещу бягащите от войната сирийци, поискали подслон у нас. Благородната постъпка на Фирас задължава. Поне да пишем повече за неговия човеколюбив жест, за да могат да се замислят и разчувстват онези, които могат.

Най-черната, тъжна, задушаваща статистика, според мен, е тази, че 52% от бежанците по света са деца. Никое дете, откъдето и да е, не заслужава да живее в такава несрета. И ние, възрастните, носим отговорност затова. Постъпката на малкия, но голям Човек – Фирас от приказна, но унищожена Сиря, е достойна за приза „Човек на годината”, ако той има смисъл и съдържание. Такова, каквото имат думите на един друг негов сънародник, живеещ у нас - Дахер Ламот, адресирани към виновниците за случващото се в Сирия: „Надявам се да сте доволни от себе си и участието ви в масовото избиване и унищожаване на една нация, заради недоволни петролни лешояди”.

Така възпитава своето дете един сирийски баща. За съжаление обаче у нас все още има родители, които дават други нагледни примери на своите потомци. Само преди месеци всички помним как друго сирийско семейство бе подложено на публични издевателства и унижения, породени от тъпи ксенофобски настроения. Шопи от Елин Пелин погнаха сирийско семейство Джабер, което е с хуманитарен статут, но месните от равното софийско поле отказаха да ги регистрират, а разни нискочели идиоти дори крещяха, че щели били да покръстят несретните бежанци насилствено. Добре че не всички българи са така зли и безсърдечни, та добри хора от пловдивското село Брестовица дадоха подслон, осигуриха възможност за работа на страдалците от унищожена Сирия.