Парламентът прие промени, свързани с въвеждането на електронната платформа за възлагане на обществени поръчки

Парламентът прие на първо четене изменения в Закона за обществените поръчки, свързани с поетапното въвеждане и прилагане на електронната платформа за възлагане на обществени поръчки.

Предлага се промяна, с която се допуска разпоредител от по-висока степен, а не само първостепенен, да възлага поръчки за нужди на негови разпоредители с бюджет от по-ниска степен.

С въвеждането на електронната платформа в Регистъра за обществени поръчки /РОП/ се предвижда публикуване и на документациите, разясненията, протоколите и докладите от работата на комисиите за провеждане на процедурите и журито - при конкурсите за проекти, договорите, рамковите споразумения и анексите към тях, както и договорите за подизпълнение. С цел разширяване на публичността се въвежда освен обявите за събиране на оферти в РОП да се публикуват и поканите до определени лица.

Със законопроекта се правят промени, свързани с начина за изчисляване на прогнозната стойност, която е продиктувана от установени в практиката затруднения на възложителите относно обхвата и приложимостта ѝ спрямо различните режими на възлагане, както и по отношение момента на определяне на прогнозната стойност. В определени случаи е обективно невъзможно прогнозната стойност да се определи чрез пазарни проучвания или консултации, предвид което новата редакция на разпоредбата не предвижда задължение, а регламентира възможност, чрез която възложителят може да определи актуалната пазарна стойност на обществената поръчка.

Съществени изменения са предложени в нормативната уредба на квалификационните системи, използвани от секторните възложители. Предвидени са и изменения, които се отнасят до прецизиране на разпоредбите относно вътрешното (in-house) възлагане. Допълнено е едно от условията за неговото прилагане, свързано с наличието на пряко частно капиталово участие в контролираното юридическо лице. Посочва се, че наличието на частен капитал е допустимо, ако произтича от разпоредби на националното законодателство, които са в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз. Целта на промяната е постигане на по-точно съответствие с изискванията на европейските директиви.