Градското земеделие се нуждае от регулация, за да се развива

„Няма разлика дали имаш ресторант или градина. Плащаш същото на общината, а не би трябвало да е така, защото ние създаваме зеленина“, разказва Наташа.

„Общините, като имат едно място, е много трудно да ти го дадат за градско земеделие, защото то не е уредено по някакъв начин. Нямаме традиции в това нещо.“

Александър Николов от Института по минералогия в БАН разказва пред БНР за плановете да има експериментална градина. Там той иска да изследва влиянието на градската среда върху растенията. Александър ще отглежда растенията върху зеолит.

В София няма вертикални градини, покривите не се ползват масово за земеделие, а градското земеделие в междублоковите пространства тепърва прохожда.

“Една част от хората, които са съмишленици на Наталия, са с малки деца и държат да ги учат да се хранят здравословно и да прекарват време навън. Другата част пък работят постоянно на бюро и професиите им са свързани със стрес, затова идват в градината да релаксират. Наташа откроява един парадокс – в момента подобни градини могат да си позволят все хора с по-високи доходи, а всъщност именно хората с по-ниски доходи имат много по-голяма нужда от подобно предприятие.

Вертикални градини, био земеделие, засадени по покривите растения – това е световна тенденция във все по–гъсто населените градове са световна тенденция. Архитекти и урбанисти са единодушни, че тези пространства ще оформят облика на градовете в бъдещето.

Впечатленията на Наташа сочат, че хората в Холандия смятат градското земеделие за една от най-креативните професии. Тя е оптимист за бъдещето на градското земеделие. „Аз имам един холандски внук, който не яде никакви зеленчуци. Единственото, което яде е като му отскубна тук един морков, той може да го изяде и с пръстта.

Една случила се идея за градска градина в междублоковото пространство показва Наташа. В столичен квартал тя и още 20-тина съмишленици се грижат за място, което допреди време било паркинг. Споделя, че идеята се е реализирала много трудно, защото в градоустройствените планове градско земеделие не съществува. Така ентусиастите, развиващи градината, плащат като за търговски обект.

Наташа прекарала дълги години в Холандия. „В края на Амстердам, до река Амстел има една голяма градина, в която всички училища на Амстердам имат място. Всеки ученик ходи там и си отглежда зеленчуци. В рамките на всеки град има по няколко такива градини.“

Николов пояснява, че искат да разработят методики всеки човек да може да изследва почва, като се носят части от нея в института. „Ние искаме да помагаме на хората да се развива градското земеделие цялостно. Рано или късно ще се развие. Това е световна тенденция, която се наблюдава вече и в България“, коментира той.

Опитите през 80-те години на миналия век били толкова успешни, че дори на космическата станция „Мир“ преди години са били отгледани растения върху български зеолит. „Част от градината ще бъде без почва, а в други части на градината ще има смес – обикновена почва, градска почва, със зеолит. Тук има едно допълнително свойство на зеолита. В случая, ако има градска почва, замърсена с мед, кадмий, никел, олово, зеолитът ще може да го задържи в своята структура и няма да отиде в растенията и в хората.“