Домът на бизнеса - какви ще са офис сградите на бъдещето

В тази връзка, какво мислиш за архитектурното наследство на София и изоставените великолепни къщи?

Живял си на много места. Кой е любимият ти град?

Как се строи модерна бизнес сграда?

Какво мислиш за споделените пространства за работа, които стават все по-модерни и разбиват модела “щом работиш, наемаш офис”?

Когато се проектираш една сграда, колко важен е дизайнът на малките детайли - например на вратите?

Къде според теб трябва да се строят бизнес сгради в големите градове, трябва ли да има обособени бизнес паркове?

В цивилизованите градове се изготвят дългосрочни планове за развитие на различните зони - процеси, които отнемат изключително много експертиза, време, диалог с различни общности и механизми срещу корупция.

Наследството на София е изключително богато. Има изключителни стари сгради от различни периоди. За жалост, много от тях са оставени да се разрушават и биват замествани от доста по-недостойни такива.

в материала има продуктово позициониране

Да проектираш дома на бизнесa - това е задачата, пред която са изправени днешните архитекти. Градовете като че бавно, но сигурно, се превръщат в огромни офисни пространства, растящи на височина, от които хората мечтаят да избягат в края на седмицата. Но трябва ли да е така?

Всъщност, не е толкова сложна наука. На първо място, трябва да се осигури достатъчно естествена светлина и достъп до чист въздух. И тук нямам предвид климатични инсталации, а възможност на хората, които ще ги обитават, да излязат навън. След това, сградата трябва да е удобно свързана с градски транспорт или към нея да водят вело-алеи. Противно на очакванията, добрата офис сграда (както и всяка друга) разчита на по-малко технологии и повече натурални решения. Например - правилна ориентация спрямо директна и индиректна светлина (север/юг); използване натурални системи за складиране на енергия и пречистване на вода; изграждане от материали, които не замърсяват околната среда - не от бетон, чиято продукция е един от най-големите замърсители в световен мащаб (отделяики около 5-10% от глобалното co2). Това са едни от основните неща, които трябва да бъдат заложени още на ниво идея за сграда.

Когато даден клиент, архитект, строител или институция има искрен интерес да подобри средата, в която живеем, всеки един детайл се превръща във възможност за по-красив свят. Затова не бива да ги пропускаме. Не трябва да забравяме и устойчивостта. Все пак, тази сграда ще е тук десетилетия наред, ще е част от живота ни, от облика на града ни. Важно е как са произведени всички нейни детайли.

Моделът на работен ден от 9 до 5 става все по-неактулен и co-working пространствата са все по-често срещано явление на запад, където работят много успешно засега. У нас има тенденция тези пространства да се правят в старинни сгради, което е хубаво, защото така се запазва духът на София. Градът ни е страдал не малко от периоди на разруха, комунизъм и пост-комунизъм, оставили трайни белези върху градската среда. Което пък прави София много специфичен и дори уникален град. Важното е тази идентичност да се запази и градът да не се презастроява.

Не бих избрал един-единствен. Всеки град има своите положителни и отрицателни черти, по-малко или повече. Париж, например, е интересен град със страшно много пластове и различни култури. За жалост, подобни градове стават все по-скъпи и недостъпни за живот.

Попитахме арх. Кирил Георгиев пред какви трудности е изправена архитектурата днес. Кирил е завършил Архитектура и интериор в Уестминстър, Великобритания и е прекарал семестър в Нова Зеландия, където е изучавал устойчив дизайн и естествена среда. В следващите две години решава да напусне Великобритания и да разгледа Европа - работи за Goldsmith Architects в Ротердам и Bruther в Париж, взима участие в множество обществени проекти в Холандия и Франция. Постоянно пътува и търси вдъхновение в най-различни извивки по света. В момента живее в Лондон, но винаги, когато има време, се прибира в България.