Каракачанов със сигнал до Цацаров за опити за създаване на македонско малцинство в България

(Красимир Каракачанов)

- Антични македонци.

- Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права;

1. За сдружението „Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права“

1. Копие на Устава на сдружение „Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права“

2. За сдружението „Антични македонци“

2. Копие на Устава на сдружение „Македонски клуб за етническа толерантност“.

3. Копие на Устава на сдружение „Антични македонци“.

4. Публикация във вестник „Нова Македония“ от 15.10.2019 г.

5. Публикация във вестник „Нова Македония“ от 18.05.2019 г.

Във връзка с това, моля да упражните правомощието си по чл. 13, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, б. „б“ по Закона за юридическите лица с нестопанска цел да поискате прекратяване на двете юридически лица по следните причини:

Г-Н СОТИР ЦАЦАРОВ

ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА

ДО

Ето и пълния текст на сигнала:

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

И МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА:

И двете сдружения са регистрирани за извършване на дейност в частна полза.

Относно: регистрирани юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в полза на „македонско малцинство“ в Република България

ПО ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД И СИГУРНОСТТА

Приложения:

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

С И Г Н А Л

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЦАЦАРОВ,

Уважаеми господин главен прокурор,

В периода от началото на м. август до момента в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел са вписани две сдружения, които са заявили, че ще осъществяват дейност за подкрепа в различни насоки на „македонското малцинство“ в Република България. Сдруженията са:

Видно от списъка на учредителите на това сдружение в него фигурират лица, които са сред учредителите на политическа партия „ОМО – Илинден - ПИРИН“ (обявена за противоконституционна с Решение № 1 от 29.02.2000 г. по к.д. № 3/99): Иван Сингартийски (председател на партията), Иван Гъргавелов (секретар на партията) и Ангел Безев (заместник - председател). В мотивите си към това решение Конституционният съд, като обсъжда дейността на политическа партия „ОМО – Илинден – ПИРИН“ изрично посочва, че „Непосредствено след учредителното събрание на партията в. „Нова Македония от 21 – 22. ІІІ. 1998 г. препечатва интервю на Иван Гъргавелов, секретар на партията, дадено пред вестник „Народна воля“, в което отправя обидни квалификации за българската нация и посочва, че са унищожени уникалният фолклор, култура, традиции и самобитност на македонския народ, крадат се историята, обичаите и се отрича националният му идентитет.“. На базата на проучването на дейността на тази партия във връзка с установяването на нейната противоконституционност, КС изрично казва, че „Уставът на една партия може да се окаже една книжна фасада, целяща само да се улесни регистрацията й“. Това съждение на КС, макар да е изразено по отношение на устав на политическа партия, е приложимо на още по-голямо основание към уставите на юридическите лица с нестопанска цел. Съвпадението на заложените цели и лицата, които участват в учредяването на сдружението (лица, заемали ръководни постове в обявена за противоконституционна политическа партия), дават основание да се направи извод за връзка и приемственост между обявената за противоконституционна партия „ОМО – Илинден – ПИРИН“ и юридическото лице с нестопанска цел „Антични македонци“. Нещо повече, създава се основателно притеснение, че чрез дейността на сдружението, ще се прикрива осъществяването на политическа по характера си дейност. А това противоречи на забраната по чл. 12, ал. 2 от КРБ, че сдруженията на гражданите не могат да си поставят политически цели и да осъществяват политическа дейност.

Внимателният прочит на Устава на сдружението „Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права“ установява, че същите тези цели, които са предмет на обсъждане в цитираното съдебно решение „1. Отстояване и реализиране на девиза Европа и Балкани без граница и 2. Защита на човешките права на македонците и други етнически малцинства в България съгласно Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и останалите релевантни български и международни документи.“ са заложени и като цели на това сдружение. Нещо повече, същите средства за постигането им, фигурират и в Устава на „Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права“ - работа за защита на правата на македонците (чл. 4, ал. 2, т. 3); организира изнасянето на лекции, беседи и доклади за миналото на македонския народ, за националните борби на македонците (чл. 4, ал. 2, т. 4 от Устава); организира национални македонски събори, чествания на исторически дати и събития (чл. 4, ал. 2, т. 6 от Устава) и др.

Единият от учредителите на „Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права“ Ангел Радонов и сдружението „Македонски клуб за етническа толерантност в България“ са подали жалба срещу България пред Европейския съд по правата на човека. Производството по тази жалба е все още не е приключило.

Наред с изложените аргументи във връзка с двете сдружения, бих искал да ви обърна внимание и на още някои факти от по-общ характер. И двете сдружения, които дадоха повод да Ви изпратя този сигнал, са със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград. Пак там са били предвидени седалищата и адресите на управления на други две сдружения – „Дружеството на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор“ и „Македонски клуб за етническа толерантност в България“, на които е била отказана регистрация в периода 2013 – 2014 г. Връзката между тези сдружения както през техните Устави, така и през лицата, които ги учредяват, е идентична с начина, по който се случиха през 90-те години събитията около сдружението и последвалата го партия „ОМО – Илинден – ПИРИН“. Това дава основание да се направи извод, че тези процеси в Югозападна България създават опасност за единството на нацията чрез дейността за създаване и признаване на македонско малцинство в България. Тази цел беше установена от КС при изследването на дейността на партия „ОМО – Илинден – ПИРИН“. А по време на кръгла маса, проведена в сградата на Американския университет на 18.09.2019 г. на тема „NO-Hate-BG: заедно в защита на малцинствата и превенция на проявите на омраза“, е направено и изрично изявление от участник в кръглата маса, че с регистрацията на македониското сдружение „Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права“ българската държава „официално е признала наличието на македонско малцинство“.

Насоката на дейността, която се извежда от Устава, се потвърждава и от публични изяви на сдружението. В дописка, публикувана във вестник „Нова Македония“ на 15.10.2019 г. със заглавие „ Македонците в България: София да спре езика на омразата“, сдружението е посочено като подписало се под отворено писмо в защита на правата на македонското малцинство, наред с ОМО “Илинден – ПИРИН“, „Дружество на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор“, „Македонски дискусионен клуб за етническа толерантност“ и други македонистки сдружения.

По делото срещу България пред Европейския съд по правата на човека като адвокат на един от жалбоподателите е Тони Менкиноски. Той е дългогодишен ръководител на правната комисия на ВМРО – ДПМНЕ, бивша управляваща партия в Република Северна Македония. Същият в свое интервю пред в. „Нова Македония“ заявява, че очакваното осъдително решение на ЕСПЧ срещу България ще дерогира договора за добросъседство между двете държави.

Прави впечатление, че „Антични македонци“ е регистрирано много скоро след регистрацията на предходното сдружение. В неговия Устав са заложени цели за изследване и проучване на историята и културата на македонския народ от антично време и до днес (чл. 7, второ тире); цялостна поддръжка на всички проекти на полето на културно-просветната дейност, всички научни дейности от областта на античната македонска история и култура (чл. 7, пето тире). А в средствата за постигане на тези цели се предвижда популяризиране чрез списания, бюлетини, брошури, плакати, материали от конференции и други подобни издания, чрез електронни средства и носители, публикации, кампании и обществени изяви с цел повишаване интереса на медиите, институциите, организациите и обществото към Сдружението, към актуалните проблеми по посочената тематика (чл. 8, девето тире).

Систематичното тълкуване на целите и средствата за тяхното постигане води до извода, че в Устава се съдържат твърдения за съществуването на „македонско малцинство“, чиито права са накърнени и са предмет на защита от страна на сдружението. А това твърдение противоречи на т. ІІІ от Решение на Конституционния съд № 1 от 29.02.2000 по к.д № 3/99 г., в която изрично се установява, че „В РБ няма обособен македонски етнос“. Затова афиширането на такова малцинство чрез сдружение с нестопанска цел по същество не цели защита на правата им, а създаване в определена част от българското общество на различно етническо самосъзнание, каквото не е било формирано по исторически път, т.е. дейността е насочена срещу единството на нацията.

Уставът, с който е регистрирано сдружението, съдържа цели на дейността му и средства за тяхното постигане, които са абсолютно еднакви със същите в Устава на друго сдружение „Македонски клуб за етническа толерантност“. През 2013 г. Благоевградския окръжен съд е отказал регистрация на сдружението „Македонски клуб за етническа толерантност“, а Софийският апелативен съд (САпС) с решение № 713/11.04. 2013 г. е потвърдил този отказ именно заради заявените от сдружението цели на дейността и средствата за тяхното постигане. В мотивите си САпС подробно изследва правната уредба на правото на сдружаване в международното и националното ни право. Въз основа на този анализ съдът прави изводи, че сдружението „Македонски клуб за етническа толерантност“ следва да се определи като организация, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и единството на нацията по смисъла на чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) и като сдружение, което си е поставило политически цели в противоречие с чл. 12 от КРБ. Тези си изводи съдът е подкрепил с конкретно посочване на целите, които сдружението си е поставило и систематичното им тълкуване със средствата за тяхното постигане.

Целенасочената регистрация на такива сдружения в един регион на страната, дава основание да се предположи, че се преследват и други цели - дейността на тези сдружения да прерасне в дейност насочена срещу териториалната цялост на Република България. Извод в сходен смисъл е направил и КС в цитираното по-горе решение, след изследване на дейността на регистрирана политическа партия, т.е. партия, представила пред съда Устав в съответствие със закона.

Опасната дейност се извършва от две НПО-та, регистрирани в Благоевград, които имат заложени в уставите си цели и задачи, сходни със забранената у нас партия „ОМО – Илинден – ПИРИН“. Сред учредителите на едното сдружение фигурират и имена от ръководството на въпросната противоконституционна организация.

В мотивите на сигнала Красимир Каракачанов посочва поотделно причините за двете сдружения, като основните са опасни сходства с дейността, извършвана преди години от забранената с решение на КС „ОМО – Илинден – ПИРИН“, опасни пропагандни дейности, които открито водят към сепаратизъм и извършване на процеси по формиране на малцинство, което е в противовес с Конституцията на Република България.

НПО-тата са регистрирани в Благоевград в периода от началото на месец август. В мотивите за учредяване им учредителите са заявили, че ще осъществяват дейност за подкрепа в различни насоки на „македонското малцинство“ в Република България. И двете сдружения са регистрирани за извършване на дейност в частна полза.

Това накара заместник министър-председателя по обществен ред и сигурност Красимир Каракачанов да поиска от главния прокурор прекратяване регистрацията на двете сдружения - „Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права“ и „Антични македонци“. Такава възможност има съгласно разпоредбите на чл. 13 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.