Мария Габриел пред Виенския икономически форум: Ангажираността ни с европейската перспектива пред Западните Балкани остава по-силна от всякога

„1989 г. отбеляза началото на прехода към политическа промяна и към пазарна икономика в Централна и Източна Европа. За някои от членовете на Виенския икономически форум, годината доведе до членство в ЕС. За други – все още не. Въпреки че Европейският съвет не успя да постигне съгласие през октомври за започване на преговори за присъединяване на Северна Македония и Албания, ангажираността на Европейската комисия с европейската перспектива пред Западните Балкани остава по-силна от всякога. Интегрирането на региона в ЕС продължава да бъде важна стратегическа политика в наш взаимен интерес. Очаквам ЕС да разгледа отново този въпрос преди май 2020 г. “, заяви Мария Габриел.

„През последните години свършихме много работа за завършването на цифровия единен пазар. Предстои обаче още много, за да оформим европейския си път в цифров вид. Трябва да се убедим, че нашето лидерство, основано на иновации и водено от ценности, ще даде възможност да имаме повече европейски цифрови шампиони от световна величина. Основната цел остава да се покаже стабилна и убедителна политическа ангажираност да се предприеме всичко необходимо, така че Европа да стане глобална цифрова сила“, заключи българският еврокомисар.

„Следващата стъпка трябва да бъде преминаване от цифров дневен ред към програма за иновации за Западните Балкани. Триъгълникът на знанието вече е реалност. Време е да се инвестира в иновации. Поредното пътуване е пред нас в обща стратегия за знания“, насърчи държавите от региона Мария Габриел.

Българският еврокомисар за цифровата икономика и общество Мария Габриел откри днес 16-тия Виенски икономически форум, провеждащ се в австрийската столица под мотото „Пазарната икономика - 30 години след падането на желязната завеса“. Форумът на високо равнище, целящ насърчаването на икономическото сътрудничество между страните от Адриатическо до Черно море, събра премиери на държавите от региона, министри, икономически организации.

Тя наблегна, че ЕС ще продължи да оказва подкрепа на региона, а това включва и цифровата свързаност. Продължава интензивната работа по изпълнението на Цифровата програма за Западните Балкани, каквато ЕС прилага за първи път по предложение на българския еврокомисар. За кратко време бяха реализирани важни постижения: регионално споразумение за намаляване тарифите за роуминг, разгръщане на широколентов достъп с техническа подкрепа от ЕС за 30 млн.евро, сътрудничество в киберсигурността чрез проект за 8 млн.евро. Държавите от региона вече са много активни и в Европейската седмица на програмирането с 1795 дейности. Освен това, в Западните Балкани са в процес на подготовка шест цифрови иновационни хъбове. Мария Габриел съобщи и новината, че Северна Македония вече е част от европейската програма за сътрудничество в областта на високоизчислителните технологии – програмата EuroHPC.

Тя очерта и приоритетите напред за ЕС и неговите съседи, след като цифровият единен пазар вече е факт. В политиката за насърчаване на иновациите са особено важни три елемента. Първият е преодоляване на пропастта в недостатъчните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Нужно е ЕС да се съсредоточи върху проекти, свързани с ключови текущи предизвикателства като образование, борба с рака, изменение на климата или интелигентни градове. Второ, Европа няма да успее в иновациите, ако не се съсредоточи върху хората. За целта е нужно не само образование и учене през целия живот, но и по-тясно включване на европейските компании, МСП, стартъпи, инвеститори в регулаторната работа. Третият елемент е справянето с уязвимостите във все по-несигурната среда. Потенциално на риск са изложени всички: избори, медии, енергийни или телекомуникационни мрежи, банки, болници, самите граждани. Според Мария Габриел трябва по-добре да се предвиждат и управляват тези рискове, а политическите решения – икономически или индустриални, да подобряват общата устойчивост.