Лихвите по депозитите на гражданите няма да станат отрицателни

„Общо взето се вижда, че през последните години на ниски лихви в банковия сектор се натрупва много голямо напрежение. Той се мъчи да компенсира спадащите маржове с много по-големи обеми, но тези големи обеми водят до няколко риска“, каза той.

Лихвите по депозитите за граждани в България няма да станат отрицателни, прогнозира подуправителят на БНБ Калин Христов, предаде БНР.

А именно - да се отпускат кредити на клиенти, които не е сигурно, че ще успеят да ги възстановят или да се навлезе в сфери, които са считани за небанкируеми, смята Андронов.

Българската банкова система е силно ликвидна, а икономическият растеж и инфлацията от последните няколко години със сигурност не отговарят на изключително ниските лихви, заяви председателят на банковата асоциация Петър Андронов.

Или казано по друг начин, банките ще трябва да заделят допълнителен капитал, за да изпълнят регулаторното изискване.

Според негов в България няма банка, която би си позволила да въведе отрицателни лихви по спестяванията.

Тази теза споделя и подуправителят на БНБ Калин Христов.

Централната банка следи отблизо ситуацията и използва всички инструменти, за да предпази системата от неблагоприятен икономически развой.

„Лихвените проценти са нула по депозитите на граждани, за фирми – отрицателни. Вероятността, поне моята оценка, за граждани да станат отрицателни клони към нула, защото това би убило модела на финансиране на нашата банкова система, която се финансира основно с депозити от граждани“, каза той.

„Т.е. всички буфери, които са активирани в момента на максимум, вероятността да бъдат намалени клони към нула. Този, който го считаме за цикличен и всяко тримесечие го калибрираме, за да видим отново дали адекватно отразява акумулиращите се рискове, вероятността да продължи да се покачва клони към единица“, каза Калин Христов.

Според Христов растежът на икономиката и ниската инфлация в еврозоната ще се запазят още много дълго време, което автоматично се пренася в България заради валутния борд. Това поставя в изцяло нова среда банките, но промяната ѝ минава през структурни реформи в икономиката, а не през парична политика, категоричен е Христов.