"Моралес стана първият президент на Боливия, произхождащ от коренното население - отколешна мечта на латиноамериканската левица, а политическият му живот продължи подозрително дълго. Времето, в което бе на власт, въпреки икономическия бум, приключи с толкова дълбоко разочарование, че Моралес загуби подкрепата дори на въоръжените сили и полицията", пише авторът.
"Това не е Куба, това не е Венецуела". Този толкова подходящ за демокрацията в Латинска Америка лозунг можеше да бъде чут в Боливия през кървавите дни на народен бунт срещу явните опити за изборни измами, направени от Ево Моралес. Това пише политическият анализатор Педро Родригес в коментар за консервативния испански вестник А Бе Се.
Дискредитираният режим на Моралес е част от голям политически парадокс на съвременната епоха - все повече избори в един все по-малко демократичен свят. Британските политолози Ник Чийзман и Брайън Клас наричат това "фалшифицирани демокрации". При тях правителствата, в търсене на стабилност, свикват постоянно напълно манипулирани избори, за да се представят като истински демокрации. Случаят с Боливия илюстрира перфектно едно от основните заключения на Чийзман и Клас. За да нагласиш едни избори, е твърде късно да действаш в нощта на преброяването на бюлетините. Най-ефикасните измами се правят месеци преди изборния ден, когато няма досадни международни наблюдатели на терен, а хитростите могат да бъдат представени като "технически" решения. Ако вместо да подправя безочливо резултатите от официалното преброяване, Моралес бе планирал нещата предварително, сега вероятно още щеше да е президент на Боливия, пише Родригес.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)