Балкански лидери се разбраха за мини Шенген

На пресконференция след срещата премиерът на Северна Македония Зоран Заев съобщи, че мерките ще бъдат включени в конкретен план за действие

Проектът получи тласък, след като лидерите на ЕС, най-вече заради ветото на Франция, отказаха миналия месец да насрочат дата за присъединителни преговори с Албания и Северна Македония.

Следващата среща от инициативата, която е известна като „мини Шенген“ и отворена за други страни от региона, е предвидена за 21 декември в Албания.

Снимка: Правителство на Северна Македония

„Планът за действие предвижда 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата цялостна работа на нашите граници. Той дава възможност за комплексно придвижване с лична карта на гражданите в целия този регион. Създава условия за бърза писта за камионите, които преминават нашите гранични пунктове“, съобщи Зоран Заев. Той и изрази надежда мерките да подобрят условията на живот на хората в региона.

Премиерът на Северна Македония Зоран Заев, сръбският президент Александър Вучич и албанският министър-председател Еди Рама договориха на двудневна среща в Охрид конкретни мерки за премахване на пречките за свободно движение на стоки, услуги, капитал и хора между трите държави, предаде БНР.

Към срещата на тримата лидери в Охрид днес се присъединиха Денис Звиздич, председател на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина и министърът на икономиката на Черна гора Драгица Секулич. Те проведоха и пленарно заседание с участието на представители на международни организации и институции, сред които Европейската банка за възстановяване и развитие, Съветът за регионално сътрудничество, Европейската комисия, Световната банка и Европейската инвестиционна банка.

Сред договорените мерки са още взаимно признаване на дипломите за образование и квалификациите, което да осигури свободно движение на работна ръка, както и унификация на документите за транзит на стоки. Предвижда се чужденците да могат да пътуват без допълнителни визи в страните от инициативата. Задълбочаването на сътрудничеството предвижда и обмен на студенти, съвместни изследователски и развойни проекти, промени в данъчни и финансови закони на трите страни, с цел да не се пречи на свободното движение на капитали.