Ковачева в Ниш: 20 925 граждани са потърсили съдействието на омбудсмана само за първите 10 месеца на 2019 г.

Доц. Ковачева акцентира, че за първите десет месеца от годината екипът на българския омбудсман е приключил работата по 10 225 жалби, отправени са над 1 300 препоръки към държавни и общински органи, като всяка втора от тях е била изпълнена.

Доц. Ковачева допълни, че смисълът от Балканската мрежа на омбудсманите е именно в такова тясно сътрудничество за решаването на подобни трансгранични проблеми, което работи в интерес на гражданите и техните права.

По-късно българският омбудсман и посланик Влайков поднесоха и цветя пред паметника на Васил Левски в града.

След конференцията в гр. Ниш доц. Ковачева и посланик Влайков посетиха Цариброд, където се срещнаха с кмета Владица Димитров, за да затвърдят сътрудничеството си за съвместно решаване на проблемите на българското малцинство.

„Един от подходите за повишаване на достъпността на гражданите е приемната на институцията, която работи всеки ден от 9.00 до 17.00 ч. През първите 10 месеца на т.г. сме консултирали 11 982 граждани. По конкретни проблеми омбудсманът работи на терен и е посетил 26 населени места. Открити са 3 горещи телефонни линии – по казуси на хората с увреждания, неизплатени заплати, а от това лято и по жалби на потребители на ВиК услуги. Организирани са 14 изнесени приемни, от които 2 в Република Сърбия, съвместно с колегата Пашалич, в Цариброд и Босилеград“. Диана Ковачева допълни, че достъпността на омбудсмана е гаранция, че гражданите имат достъп и до институциите.

„Пред министър Димов настоях смесената комисия между ресорните министерства за опазване на околната среда и водите на двете държави да бъде запозната с постъпилите жалби от общата приемна и поставените от гражданите въпроси да бъдат взети предвид. Това искане беше изпълнено. Освен това проведох среща с министъра след заседанието на смесената комисията и получих уверение, че се работи по казуса. Благодаря и на колегата Пашалич, който също ангажира лично с темата и пред сръбските власти, очакваме в най-скоро време реални резултати“, обобщи българският омбудсман.

„Тази година институцията на българския омбудсман беше акредитирана с най-високия Статут „А“ на ООН за правозащитна организация. Той е доказателство, че гласът на гражданите вече ще се чува на най-високо ниво в Съвета по правата на човека и пред всички комитети на ООН, които защитават граждански права“, посочи българският омбудсман. И допълни още, че Статут „А“ е доказателство, че институцията работи в пълно съответствие с изискванията на Парижките принципи и тези на Венецианската комисия.

20 925 граждани са потърсили съдействието на омбудсмана само за първите 10 месеца на 2019 г. 8 942 са постъпилите жалби в институцията, като от тях в топ 5 са сигналите на потребителите – 2 257, следвани от жалби срещу нарушени социални права – 987, основни права и свободи – 897, право на собственост – 740 и право на добра администрация – 559. Тези данни изнесе доц. Диана Ковачева при участието си днес в срещата на балканските омбудсмани, организирана от сръбския защитник на гражданите Зоран Пашалич в гр. Ниш.

Доц. Ковачева днес участва в международната конференция: „Укрепване на капацитета на институцията и увеличаване на достъпността на омбудсмана за всички граждани“, на която представи работата на институцията пред колегите си от Балканската мрежа, съобщиха от пресцентъра на Омбудсмана.

На форума присъстваха омбудсмани, техни заместници и представители от Северна Македония, Румъния, Турция, Гърция, Хърватия, Черна гора, Словения, Албания, Босна и Херцеговина. Специален гост на събитието бе и българският посланик в Република Сърбия Н. Пр. Радко Влайков.

Тя взе отношение и в дискусията за укрепване на капацитета на омбудсманите в съответствие с Парижките принципи и принципите на Венецианската комисия за независимост, безпристрастност, прозрачност, плурализъм и максимално широк мандат при защита правата на човека.

Тя подчерта, че в Босилеград наши сънародници и сръбски граждани са ги сезирали за екологичните проблеми от минната дейност в пограничните райони, за повишаване на броя на злокачествените заболявания сред местното население и са настояли за официална информация и трансгранична оценка на въздействието върху околната среда. Ковачева акцентира, че в резултат на това е изпратила препоръка до българските министерства – на външните работи, околната среда и водите и здравеопазването за предприемането на действия.