Мрачна атмосфера обгръща 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена

"Световната политика се носи по извънредно опасно надолнище", предупреждава той в последната си книга под формата на политическо завещание. /

В унисон с повелята на времето Германия е подготвила минимална политическа програма за честванията, чиято кулминация се очаква в събота, пише Франс прес.

Градът ще почете годишнината, но "ние сме си мечтатели", добавя служителят - политик от германската радикална левица, и споменава няколко имена: "Тръмп, Болсонаро, Брекзит".

Едноседмична поредица изложби и концерти започва от понеделник в Берлин, за да се отбележи събитието на самото място - арена на революцията от 1989 г., която помете режима.

Централна Европа

За събитието смята да пристигне и американският му колега Майк Помпейо. През 1989 г. той е служил като войник на междугерманската граница.

Надвечер ще я смени държавният глава Франк-Валтер Щайнмайер, който ще произнесе реч пред Бранденбургската врата; после ще има голям концерт.

Последният съветски президент Михаил Горбачов, все още популярен в Германия, защото подготви почвата за падането на Стената, съвсем не е оптимистично настроен 30 години по-късно.

При все това "повеят на промяната", преобладавал преди 30 или дори преди 5-10 години, днес "вече е недоловим", обяснява заместник-кметът на Берлин по културата Клаус Ледерер.

Съответно американският Държавен департамент заяви по повод визитата на Помпейо, че ще се обсъжда "нуждата от засилена намеса поради нарастващата заплаха от страна на Русия и Китай".

Целта бе да се покаже, че времената на зидовете и оградите окончателно са минали в историята.

"Германското единство е подарък за Германия от Европа в края на едно столетие, когато германците са причинили непредставими страдания на този континент", посочи шефът на германската дипломация Хайко Маас.

Усетили полъх, напомнящ за студената война, сред засилващи се националистически нагласи, Германия и Европа отбелязват тази седмица 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена в тежка атмосфера, далеч от надеждите, които бе породило срутването на Желязната завеса.

А в геополитически план "студената война се завръща", но "по-различна" този път, предупреди миналата година генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, тъй като "механизмите и предпазните перила, ограничавали някога рисковете от ескалация, изглежда вече не съществуват".

В събота няма да има големи жестове - времената налагат сериозност. Още повече че политическият климат в Германия е поляризиран повече отвсякога заради изборните успехи на антимигрантската крайна десница, по-специално в бившата комунистическа Източна Германия. Те са нагледно свидетелство за политическата пропаст, разделяща и след 30 години двете части на страната.

Границите се завърнаха. Европейският съюз обвинява страни, освободени преди 30 години от комунистическия похлупак - като Унгария и Полша, че днес поставят отново под въпрос правовата държава. Националистическата съблазън се прокрадва навсякъде в обществените нагласи.

Канцлерът Ангела Меркел ще говори в събота сутринта в "параклиса на помирението", издигнат край някогашната Берлинска стена. Наред с ръководителите на Полша, Чехия, Словакия и Унгария тя ще изтъкне "приноса на държавите от Централна Европа за мирната революция" от 1989 г.

Падането на Стената и на Желязната завеса, разделяли следвоенна Европа, вдъхна тогава надежди за епоха на разведряване и единство, за разоръжаване и повсеместно разпространение на либерално-демократичния модел. Но днес изглежда вятърът се е обърнал.

Нова студена война?

Преди 10 години - за двайсетгодишнината от падането на Стената на 9 ноември 1989 г., лидери от цялата планета, включително от четирите съюзнически сили във Втората световна война, пристигнаха тук, за да повалят една стена-макет пред Бранденбургската врата в Берлин.

САЩ например се оттеглиха от договора за разоръжаване ДРСМО (предвиждащ ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, б. пр.), подписан по време на студената война, отваряйки път за нова оръжейна надпревара, насочена срещу Русия, забиваща жалони навсякъде, откъдето се изтеглят САЩ - примерно в Близкия изток, но най-вече в Китай.