Претенциите на Тръмп към сирийския петрол повдигат много въпроси

"Запазваме си петрола - помнете това", каза президентът на САЩ в Чикаго и добави: "Винаги съм казвал: "Пазете петрола". Искаме да запазим петрола. Четирийсет и пет милиона долара на месец? Запазваме петрола."

"Изобщо не преследвахме милициите, преследвахме парите, и като взривявахме (петролните обекти), всъщност отслабихме (екстремистите) значително", заяви Катрин Зимърман, експерт по борбата с тероризма в института "Американ ентърпрайс".

"Оставяме войници да пазят петрола", каза той в неделя и добави: "И може да е необходимо да се бием за петрола. Добре тогава. Може би някой друг ще поиска петрола, в такъв случай той ще трябва да се бие здраво за него."

"Отнемайки им достъпа до ресурси като петрола е начин, по който трябва да се борим с тях", добави тя.

В продължение на години САЩ твърдят, че интервенциите им по света са насочени към укрепването на мира и сигурността, а не към придобиването на природните ресурси на която и да било държава.

Министърът на отбраната на САЩ Марк Еспър заяви вчера, че тълкува думите на Тръмп за запазване на сирийския петрол в смисъл, че трябва да бъде предотвратен достъпът на екстремистите до него.

Отвъд правния аспект анализатори казват, че мисията е изпълнена с опасност.

Очаква се петролът да бъде разменната монета на кюрдите за договаряне на споразумение със сирийското правителство, което неуспешно се опита да стигне до петролните полета и да ги отвоюва от ИД.

Самият Тръмп призна потенциала за конфликт за петрола.

Сирия е затънала в гражданска война от 2011 г. За това време производството й на петрол се сви от пика от около 400 000 барела на ден до 80 000 барела, каза Джим Крейн, енергиен експерт от Университета "Райс".

Стивън Владек, професор по право в областта на националната сигурност в Университета на Тексас в Остин, заяви, че не съществува солидна юридическа обосновка, която правителството на Тръмп може да използва за претенциите си към сирийския петрол.

Тръмп заяви също, че иска американска петролна компания да влезе в Източна Сирия, за да инвестира във възстановяването на петролното производство. Според независими експерти обаче това е проблематично.

"Американските войски се изпращат с възможно най-съмнителната юридическа формулировка, като знаят, че техният върховен главнокомандващ може да размисли, както многократно го е правил в миналото", каза тя и добави, че заграбването на петрол е това, което мнозина в Близкия изток отдавна подозират, че е целта на американските военни интервенции.

"Сирия може да бъде по-голям доставчик на енергийни ресурси, отколкото е днес, но годините на лошо управление оставиха петролните полета в разруха и затова ще е необходима голяма политическа стабилност и инвестиции, за да бъдат възстановени", каза Майкъл Уебър, професор в областта на енергийните ресурси от Университета на Тексас в Остин.

"Скромното количество на ресурсите, рискът от конфликт и юридическите пречки пред инвестициите поради американските санкции правят малко вероятно голяма американска петролна компания да сметне за икономически привлекателно да инвестира в сирийския петролен сектор", каза Джейсън Бордоф, директор на център за енергийна политика в Колумбийския университет.

"Това е деликатна, рискована мисия", заяви Лорън де Йонг Шулман, заместник-директор по изследователската дейност в Центъра за нова американска сигурност, която е била високопоставен служител на Пентагона и Белия дом при президента Барак Обама.

С претенциите си за правата върху сирийския петрол американският президент Доналд Тръмп добави сложност, както и сили и време, към американската военна мисия, която на два пъти обяви за приключена, за да могат войниците да се завърнат у дома.

Вчера американската армия призна, че нейни части с бронирани машини, включително бронетранспортьори "Брадли", сега действат в богатата на петрол провинция Дейр аз Зур. Тя не уточни колко войници са изпратени там, но според представители на американските власти окончателният им брой вероятно ще бъде около 500, включително приблизително 200 военни, които са били там още преди Тръмп да бъде убеден да преразгледа своя план за почти пълно изтегляне, който обяви на 14 октомври.

Еспър заяви, че обезпечаването на сигурността на петролните полета в провинция Дейр аз Зур е законна стъпка за блокиране на основен източник на доходи за ИД, както и за финансиране за сирийските кюрди, които все още се борят с групировката. Преди няколко години екстремистите използваха петрола, за да финансират т. нар. халифат, създаден върху обширни територии в Сирия и Ирак, с армия, която сега е почти унищожена.

Еспър каза пред журналисти, че мисията в провинция Дейр аз Зур включва блокирането на потенциални опити на руската и сирийската армия да проникнат в този район на изток от река Ефрат и да оспорят американското присъствие. Няколко дни по-рано представители на американското правителство се свързаха с руските власти, за да отправят запитване за струпването на сирийски и руски сили на отсрещния бряг на Ефрат - военни приготовления, които предполагат потенциална конфронтация. През февруари 2018 г. група от няколкостотин русни наемници стреля с артилерия в близост до американските сили в богатия на петрол район и американците отвърнаха, като убиха много от тях.

Оттогава подкрепяните от САЩ сили на сирийските кюрди контролират петрола, подкрепяни от малък контингент американски войници. Между кюрдите и сирийското правителство има негласно споразумение, съгласно което Дамаск купува излишъка - операция, която продължава въпреки политическите различия. Ръководената от кюрдите администрация продава петрола на частни предприемачи, които използват примитивни импровизирани рафинерии, за да произвеждат бензин и дизел и да ги продават обратно на администрацията.

Представители на Белия дом оттогава отклоняват запитванията за коментар какво е имал предвид Тръмп под "запазваме петрола" или оценката му за неговата стойност. Служители на Пентагона казаха в частни разговори, че не са получили заповед да поемат владението върху каквато и да било част от петролните ресурси на Сирия, включително кладенците и запасите от суров петрол.

През 2015-2016 г. американските въоръжени сили предприеха въздушна кампания, наречена операция "Приливна вълна 2", по името на операция от Втората световна война срещу петролни съоръжения в Румъния, като унищожиха цистерни, използвани от екстремистите за транспортиране на петрол за продажба на черния пазар, и повредиха много петролни съоръжения.

Русия изрази възмущение от претенциите на Тръмп към петрола, като ги нарече "държавен бандитизъм". Говорителят на руското министерство на отбраната генерал-майор Игор Конашенков заяви, че заграбването на петрол влиза в разрез с твърденията на САЩ, че се борят с тероризма, и "е далеч от идеалите, провъзгласени от Вашингтон".

Тръмп излезе с различни обяснения за ролята американската армия в Източна Сирия. На 25 октомври президентът на САЩ заяви: "Обезпечаваме сигурността на петрола и затова малък брой американски войници ще останат в района, където се намират той". Три дни по-късно Тръмп отиде още по-далеч, като каза, че петролът принадлежи на Америка.

Удължаването на мисията с цел гарантиране на сигурността на петролните полета в Източна Сирия изглежда се вписва напълно в позицията на Пентагона, подкрепен от някои съюзници на Тръмп в Конгреса, че едно пълно изтегляне в този момент може да ускори възраждане на групировката "Ислямска държава" (ИД), дори след като екстремистите загубиха своя лидер Абу Бакр ал Багдади при операция на САЩ, пише Асошиейтед прес.