„Подобно емоционално натоварване не трябва да бъде подценявано. Скръбта, когато не можеш да се справиш с нея, може да замъгли преценката на учените, да наруши тяхната креативност и да доведе до чувство, че няма никакъв изход от дадена ситуация“, пише проф. Анди Радфорд от университета в Бристол в писмото.
„Представете си да изучавате цял живот Големия бариерен риф и изведнъж да станете свидетел на неговото изчезване“, казва Тим Гордън от университета в Екзитър, друг автор на текста.
Според писмото учените, които работят на терен, развиват нещо наречено „екологична скръб“ – силна емоционална реакция към проблемите в околната среда.
Екологичните катастрофи причиняват психични проблеми на учените, твърди отворено писмо, публикувано в журнал „Сайънс“, цитира БТВ. Според учените тези от тях, които работят на терен, и виждат с очите си проблемите в околната среда и природата могат да развият сериозни психологични проблеми.
В писмото си учените призовават научните институции да обърнат внимание на тези психични проблеми и да подпомогнат своите служители. Те дават пример с други стресиращи професии като парамедик. Подобни медицински лица минават специално обучение, по време на което се научават да очакват емоционален стрес. Те са подпомагани и от множество варианти за психологична терапия.
Според изследването, направено сред нейните колеги, учените често потискат негативните си емоции, които се причиняват от екологични катастрофи. В някои случаи учените документират унищожението на едни от най-красивите и ценни екосистеми в света, което неминуемо води до емоционална реакция.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)