"Зографската стая" на Софийския университет съдържа вече над 600 дигитални ръкописа

По думите ѝ оттогава са постъпили нови книги от музеи и читалища в Кюстендил, Пловдив, Варна, Плевен, както и от Троянския манастир. Те са основно с богословско и богослужебно съдържание, допълни Велинова.

Сега се очаква Рилският манастир също да предостави материали за библиотеката и тогава тя ще бъде преименувана на "Зографско-Рилска" в знак на почит към двата най-големи български манастира, допълни Велинова.

Повече от 600 дигитализирани ръкописи съдържа вече първата електронна библиотека за славянски ръкописи "Зографска стая" в Софийския университет, каза във Варна проф. Вася Велинова, директор на Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев".

В колекцията му са и картини на известни художници, икони, църковна утвар. Сред атрактивните предмети са лични вещи на български опълченци и възрожденци, а револверната сабя на Хаджи Димитър е един от експонатите, който най-често участва в изложби извън Варна. Музеят съхранява и едно от бойните знамена на Гарибалди, под което са се сражавали и много българи.

Тя допълни, че в момента "Зографската стая" съдържа и много сръбски ръкописи, пазени на наша територия. Ръкописите и старопечатните книги са нещо много ценно, не само с това, което съдържат, а и с написаното отстрани от различните им притежатели, посочи Велинова. По думите ѝ чрез тях се намират сведения освен за развитието на езика и културата, и за ежедневните тревоги и радости на хората, които най-често историята като наука загърбва. Музеят на Възраждането във Варна съхранява редки и ценни ръкописи, първи издания на важни за българската история книги, сред които "Рибния буквар" на Берон и "Стематографията" на Хр. Жефарович.

Тя е сред участниците в национална конференция, посветена на 60-годишнината на Музея на Възраждането в крайморския град. Първият голям корпус ръкописи - над 280, в електронната библиотека бяха от Зографския манастир и затова тя носи неговото име, посочи Велинова, цитирана от БТА.

Тя уточни, че има малко текстове с по-светско съдържание и те са от 17 и 18 век. Най-старият ръкопис в дигиталната библиотека - Зографските листове, датира от началото на 11 век. От същото време е и Асеманиевото евангелие, копие от което е предоставила Ватиканската апостолическа библиотека.