"Вместо да приличат на кромид, първите няколко слоя са като лошо сглобена черешова торта - обясни проф. Маккоуста. - Водата е като черешките, които потъват на дъното на формата за печене, а останалият материал, насложил се след като започне да нараства водата, е като тестото отгоре".
"Той се натрупва на бучки - каза проф. Маккоустра - Така че се получават бучки вода и части от чиста повърхност, по която се натрупват следващите материали".
Екип астрохимици възпроизведе дълбокия космос в лаборатория и откри, че космическият прах е по-сложен, отколкото мислеха специалистите досега, съобщи Би Би Си.
В студения космос водородните и кислородни молекули се свързват и образуват молекули на водата на повърхността на прашинките. При температура 250 градуса под тази на замръзването на водата, може да се очаква да се образува неподвижен лед.
Екипът на проф. Мартин Маккоустра обаче с изненада откри движеща се дифузно вода на повърхността на симулирани зрънца прах при температура 18 градуса Келвин, т.е. 18 градуса над абсолютната нула, при която всичко спира да се движи.
Енергията от дифузния процес осигуряват светлината и космическите лъчи.
Изследването е извършено с британско и европейско финансиране.
Космическият прах създава зрелищни структури, като мъглявината Орел, но те са нещо повече от красиви образи. Те контролират процеса, при който се формират звездите и се образуват органични молекули, от които може да еволюира живот.
Откритието може да се окаже ключово за намирането на живот във Вселената.
Продължилите 12 години изследвания в университета "Хериот-Уат" доведоха до изводите, че всяко зрънце космически прах, се държи "като лошо сглобена черешова торта".
Според алтернативния модел животът на Земята е възникнал, когато светкавици и радиация са осигурили енергията за преобразуване на сложни молекули в аминокиселини. Двете теории обаче не са взаимно изключващи се.
Съществуващите теории за леда в космоса правят аналогия с друга храна - слоевете на кромида. Вместо ледът да се натрупва подредено слой след слой, експериментите показват нещо по-сложно.
Откритието може да насочи към живота във Вселената. В екстремния студ върху зрънцата прах се отлагат и други молекули, като въглероден окис. Те могат да се комбинират с водород и да се образуват органични молекули. Ако те станат по-сложни и ги отнесат комети, могат да посеят някъде живот, защото сравнително простите молекули могат да се трансформират в аминокиселини, когато бъдат облъчени.
Учените са възпроизвели лабораторно ниските температури и почти несъществуващото налягане на междузвездното пространство. Движещите се водни молекули са били "пълна изненада" - за няколко часа те се преместват с нанометри. Дори и да бъде намалена температурата, водните молекули пак се движат.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)