Емил Радев: Борбата с тероризма изисква по-добра свързаност на информационните системи в Европа

„Важно е бързо да се постигне споразумение и новите правила да влязат в сила", обобщи Радев.

„През годините ЕС изгради най-различни системи, но всяка една от тях има конкретна цел и информацията в нея се съхранява индивидуално, без да бъде проверена спрямо информацията в другите системи. Това води до фрагментиран подход към сигурността", коментира българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев.

„Различните правоохранителни служби разполагат с огромно количество информация, но не я обменят, защото не разполагат с необходимите механизми за това", изтъкна Радев.

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи даде зелена светлина за започването на преговори относно разширяването на обхвата на Визовата информационна система (VIS). Предложението е втората стъпка от реформата на общата визова политика на ЕС и следва измененията във Визовия кодекс, представени от Комисията през март 2018 г., съобщиха от пресцентъра на ПП ГЕРБ.

Предлаганите промени включват автоматични проверки на заявления за визи, записани във VIS, спрямо други информационни системи за сигурност и миграция на ЕС като системата за влизане и излизане, Шенгенската информационна система и Европейската информационна система за съдимост. Разширяването на обхвата на VIS ще позволи на граничните служители да определят дали виза за дългосрочно пребиваване в Шенген е в ръцете на нейния легитимен притежател.

Промените, освен това, ще позволят на органите на реда и Европол да получат по-добър достъп до базата данни на Визовата информационна система. По този начин ще се улесни тяхната работа за предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления и търсене или идентифициране на изчезнали или отвлечени лица и жертви на трафик.

Според евродепутата модификациите на VIS ще са от съществено значение за извършване на пълни проверки на подозрителни лица чрез биографични и биометрични данни. Компетентните власти също ще могат да засекат наличието на различни самоличности за дадено лице и да сверяват налична информация, като по този начин да преценят по-добре дали човекът пред тях представлява заплаха за европейската сигурност.

Според него терористичните атаки в Европа показват редица пробойни в европейската сигурност.