Как убиецът Джок изгони справедливостта от съдебната зала

Не искам да обиждам или омаловажавам никого, камо ли цяло съсловие. Казвам само, че със самоизтъкване трудно се печели уважение. Погледнете данните за доверието в съда, без коментар”.

Ето какъв е портретът на убиеца, направен от един от най-компетентните психиатри у нас – д-р Николай Михайлов:

Политологът доц. Стойчо Стойчев предостави специално на „Новини.бг.” един свой прочит на това скандално съдийско решение:

„Джок Полфрийман е извършвал вид правозащитна дейност в затвора, така е станал и любимец на БХК. Не е било добре те да го издигат за награда “Мъж на годината”. Това заяви в предаването "Лице в лице" по БТВ психиатърът и политически анализатор д-р Николай Михайлов. Полфрийман е освободен, защото покрива критериите – разкаяние и осъзнаване от извършеното, според съда. Този човек не се е поправил, смятам аз. Той няма психология на виновен, преживял е убийството. Полфрийман не понася думата “убийство”, смята я за атака срещу него. Той изключва от себе си обвинението, че е убиец. Полфрийман се смята за жертва, а не за убиец.Има скандал в дефиницията на думата “поправил се” от страна на съда за Джок Полфрийман. Как ще се е поправил, като няма съзнание за вина”.

„Няма по-банален брътвеж от “решенията на съда не се коментират”. Да, не се коментират решенията на Единствения и Истинен Съд Божий. Той ще каже, кой в каква степен е бил грешен щото безгрешни няма. В ДНК-то ни е. В този съд няма да има адвокати, комитети, кандидати, политици и т.н. Там ще сме сами с делата си пред Бога.

Затова казвам и “пируети върху правната норма”. За българското право тя е обективен и абсолютен факт, чиято поява не се коментира, казват “законодателят е преценил”. Ами законодателят има легитимност да преценява защото народът го е излъчил с тази цел. Правната норма се е появила в резултат на социални отношения, а съдът е от хората създаден на хората да служи. Затова е хубаво да се заслушва чат-пат.

Отделно, като знам какво влияние има юридическото лоби в законодателния процес, особено по от ошение на кодексите, българските юристи цитиращи закони, са като научните работници (нарочно не казвам учени), които умело се самоцитират за да обосновават твърдения с предходни свои твърдения - обърната пирамида.

Решенията на човешкия съд обаче се коментират. Особено, когато актовете му започват с “В ИМЕТО НА НАРОДА”. Щом съдиш в името на народа, не можеш да го игнорираш. Толкова. Голяма част от лицата, завършили право се държат като попечители на тоя народ, който са поставили под запрещение и ни обясняват как не можело да се дават оценки за техните действия, все едно не са от тоя свят, а са пратеници Свише. Цитира се НК и законът все едно не са писани от хора документи за уреждане на собствените им дела, а скрижали дадени от Бог.

Ако приемем, че има огромна доза истина в думите на бившия /и първи/ председател на Конституционния съд Асен Манов, великолепен магистрат, според колегите му, че „Съдията трябва да говори чрез своите решения”, то какъв да е изводът ни за работата на съдийския състав на Софийския апелативен съд -САС с председател Калин Калпакчиев, който освободи мнооого предсрочно / с цели 6 години, при обичайна практика от по 1,2,3 години/ убиецът Джок Полфриймън?!

Без да отричам по принцип правото на човек да се променя, в конкретният случай избирам да се доверя на този специалист, а не на становищата на спорното НПО БХК, нито на някакъв никому неизвестен църковен служител. Но за съжаление награждаваният от БХК съдия Калпакчиев избра да се опре точно на тези „експерти”. И това негово „определение” силно разколеба вярата ни в иначе относително независимата институция – съда.

И тъй като няма знак за равенство между правото и справедливостта по този казус, безвреме почернените родители на убития от Полфрийман Андрей Монов организират утре, четвъртък марш за справедливост от 18.00 часа. Походът срещу съдебното определение за предсрочното освобождаване на убиеца ще започне от НДК и ще стигне до лобното място на Андрей. Родителите на убитито момче внесоха жалба срещу определението на съдиите Калин Калпачкиев и Велислава Иванова.

Мнения по този мегаскандал тези дни валят от всички посоки, а в социалните мрежи „компетентни” коментари пишат дори чистачките в сградата на Темида. Разбира се, всеки има право да говори и пише, каквото мисли, но някак би било добре и да може да мисли.

Напълно споделям мнението на доц. Стойчев и съм сигурна, че така мислят и повечето данъкоплатци, които издържат със своите данъци висшите държавни чиновници, каквито в крайна сметка са съдиите и прокурорите, на които държавата е поверила власт и доверие. Кой и кога е променил обстоятелството, че работата на публично изявените професии би следвало да е в защита на повечето ни съграждани, а не само на едно съсловие, което шумно и кресливо се опитва да се поставя само в окото на урагана на обществения живот, занимавайки ни нонспоп с дребнавите си проблеми! И за капак точно то да гони справедливостта от съдебните зали.

Отделно от това главният прокурор Сотир Цацаров, който впрочем е бивш съдия, внесе искане до Върховния касационен съд да възобнови производството по условно предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман и да спре изпълнението на постановеното условно предсрочно освобождаване на осъдения за убийство австралийски гражданин. Какво ще стане, ще видим тепърва. Прелюбопитно е обаче, че дори един бивш съдия и настоящ прокурор е забелязал бягството на справедливостта от съдебната зала.

Скандалното дело за трагичната смърт на сина на един от най-известните психолози у нас Христо Монов – Андрей / на снимката/, отдавна напусна съдебната зала, защото там, в залата, влезе общественото мнение. И правото очевидно си тръгна – точно като в популярния постулат по тази тема.

Ясно е, че като етична норма самата справедливост е твърде разтегливо и субективно понятие и в повечето случаи не може да се лавнява с правната наука. В конкретният случай например каквото и да се направи, няма да върне живота на убития Андрей. Възмездие за неговите почернени родители, също е невъзможно да има. Убиецът Полфрийман обаче си е жив и здрав и иска дори да не излежи дори присъдата си докрай. Казват, че родителите му в Австралия били богати. А защо тогава не плати поне „кръвнината” на семейството на жертвата?!