Надрусан си като куче. Мачът започва, мяташ ръце и правиш там нещо в посоката на противника. После нещо… и до там.
Нямаш възможност да видиш продължението на случката, защото историята ти свършва до там. Ти си един от малкото нещастници, които умират на ринга.
След седмица меринджеят идва и те качва в колата си. Пътуваш до някакъв град някъде. Там местния шампион те е поръчал да те набие. Така де, всичко е планирано.
Следващата седмица в квартала ще дойде друг, чистак нов меринджей. Със същите оферти и същите изисквания.
Честито!
Играеш с чужд лиценз. Че от къде пари за твой собствен? Не, че не може да ти извадят ама що да се трошат пари за глупости?
В квартала ти идва спортен мениджър. Ще го наричаме за по-точно меринджей. Само условно го наричаме спортен, защото той няма нищо със спорта. Той е хитър и е в далаверата за платените мачове. Познава правилните хора. Той не е привлечен от твоите умения ( да не забравяме, че ти нямаш такива) Той е на работа. Търси пушечно месо. Някой, който е съгласен да вземе едни пари за са изяде няколко тупаника в кратуната. Споменава, че не боляло много и малко прилича на това да се напиеш. Тоест, дори си е хубаво.
Но не си изпуснал много. Продължението е скучновато. Пишат те по вестниците и те дават по телевизиите. Малко интервюта на твои близки. Малко статийки в интернет ( включително и тази) И до там. Меринджеят е с отнети меринджейски права ама той и без права си го може. Все едно е нужно да имаш лиценз когато си измамник.
Обучението започва веднага. Меринджея те пита кои филми с тупаници си гледал. Не е доволен, че казваш Джеки Чан. Обяснява ти, че теб по-скоро те интересува Роки и да го гледаш. И трите серии да схванеш как стават нещата. След една седмица ще пътувате и до тогава да си ги изгледал.
Преди мачът ти се обяснява, че трябва да се държиш. За да не те убият в първите пет секунди ти се предлага нещо „по-така“. Меринджеят разполага със забранени субстанции. И той самият не знае с какво разполага, но фактът, че разполага с нещо забранено го възбужда и му дава усещането за безнаказаност и власт.
Предлага, да кажем 300 евро. Това са малко пари, но пред никакви пари си е направо сума. Ти не се съгласяваш, щото се надценяваш и си мислиш, че ако ядеш бой ще е поне да 500 евра. Меринджеят учтиво ти дава да разбереш, че ще намери друг за триста. Дава ти да разбереш, че обикновено предлага по 200, ама теб те е харесал, разбираш ли. Ама ако се пазариш -не му пука кой. Следващия. Ти клякаш.
Ти си уайт траш, ром, циганин или отритнат. Млад си, но си тъп. По-скоро необразован. Мечтата ти е да имаш скъпа кола и жена със силикон. Нямаш пари и живееш с родителите си. ( Ако въобще имаш родители) Вече си достатъчно голям за да се напивате заедно. Профукал си каквото имаш за билетчета и нищо не си спечелил.
Работа нямаш, но не си безработен защото… нямаш идея защо. Иначе си силно момче. Здраво. Ходиш на лостовете и в петък се биеш пред дискотеката. Ходиш с нож за самозащита и пафкаш разни неща. За смъркащи субстанции пари няма. Мечтаеш да си като Кобрата, но в по-ниска категория. Имаш си и прякор, но не можеш да го наложиш. Така и не разбираш що става така.
)